В навечерието на предстоящата визита на руския президент Владимир Путин в България, неочаквано се активизира и изнесе в публичното пространство един като че ли позабравен въпрос – за връщането в България на документите, които са били иззети от страната ни и се намират в така наречения Особен архив в Москва. По неофициални данни колекцията “България” в този архив наброява няколко десетки километра документи. Дори специална петиция апелира да се върнат тук тези документи от изключителна важност за нашата страна.
Особеният архив на Русия представлява изключителен интерес за много държави по света, където са действали руски и съветски секретни служби, тъй като съдържа колекции от техни документи за немалко ключови събития от световната история. До 1990 г. за него са знаели не повече от десетина души - няколко офицера от КГБ и няколко фигури от Политбюро и Секретариата на ЦК на КПСС, а до него са достигали със специален код. Първият, който вади на светло съществуването на този таен архив на руската държава, е президентът Борис Елцин.
След 1990 г. въпросът за връщането в България на документите от българската колекция е поставен за първи път в рамките на българо-руските междудържавни отношения от правителството на Димитър Попов и при официално посещение в Русия на Президента на България д-р Желю Желев през 1991 г. И макар и Елцин да изразява готовност, това така и не се е случило до днес. Сега въпросът е повдигнат отново, но все още само на експертно между Главно управление на архивите при Министерския Съвет на България и Руската агенция за архиви.
Затова ще ви разкажем какво представлява Особения архив на руската държава, защо той предизвиква изключителен интерес, какви документи за какви ключови събития в България съдържа, кои исторически събития ще бъдат пренаписани изцяло, ако той бъде разсекретен, а документите от него видят бял свят.
След идването на Хитлер на власт, през 1935 г. бил основан мистичния и обсъждан елитарен орден "Аненербе" (Ahnenerbe - "Наследство на предците"), който от 1939 г. по инициатива на Химлер станал главна научно-изследователска структура в рамките на СС. Обществото Аненербе се занимавало с търсене на древни знания, позволяващи да се разработват най-нови технологии, да управлява с помощта на магически методи човешкото съзнание, провеждало генетически манипулации с цел създаване на "свръхчовек". Аненербе била една от най-необикновените официални организации на 3-тия Райх.
Идеологическата основа на Аненербе положил Херман Вирт през 1928 г. в книгата "Произход на човечеството". Той доказвал, че в корените му стоят две протораси. Нордическа, духовната раса на Севера, и гондвандическа, притежаваща неизменими инстинкти, Южна раса, и че потомците на тези две раси са разпръснати из различните съвременни народи. Щаб квартирата била разположена в гр.Вайшенфелд, Бавария. Аненербе действала толкова успешно, че през януари 1939 г. Химлер я включил в състава на СС, а нейните ръководители влезли в личния щаб на райхсфюрера. В стремежа за по-тесни връзки с военните нужди на райха в Аненербе през 1940 година бил създаден "институт за приложни военни изследвания”. След това в концлагерите се провеждали експерименти по замразяване на хора и съживяването им след това.
Практикували се нетрадиционни методи за получаване на информация - под действието на халюциногенни наркотици, в състояние на транс или контакт с Висши Неизвестни, или, както ги наричали, "Външни Умове". Особено внимание се отделяло нза изучаването на механизмите за управление на човешкото поведение. Германия изразходвала повече средства, отколкото САЩ за създаване на първата атомна бомба. Дали е успяла – отговорът е в архивите на Аненербе. След войната малка част от документите на "Аненербе" се оказала в САЩ, но всъщност архивът на Аненербе е в СССР. И в двете държави той бил подложен на детайлно изучаване от специалните служби.
Сред изучаващите тези архиви били и хора, работили над проекта "МК-ултра", секретен проект на ЦРУ от 1961 г. за разработка на биотехнологии за управление и контрол на мозъка и за масово психо въздействие върху хората, и други аналогични проекти. През 1945 г. войниците на Червената армия, водейки ожесточени боеве в Долна Силезия, превзели старинния замък Алтан. Там били намерени огромно количество книги с някакви загадъчни текстове. Това бил архива на Аненербе. Изумителен концентрат на технологията на тайната политика - поемане на властта и манипулиране на хората. Документите напълнили 25 жп вагона. Така те влезли в Особения архив на СССР. Интересно е, че значителна част от него, свързана с мистиката, на практика не била подложена на изучаване. Дори номерацията на много документи била направена чак когато били поискани за анализ през 90-те години.
Ето това е само малка част от огромния Особен архив на Русия. Никой не знае със сигурност какво точно съдържа той и как би обърнал световната история и понятията ни за редица науки, ако бъде разсекретен. Особеният архив съдържа документи с гриф по-висок от “строго секретно” – тоест строго секретни документи от особена важност. Те се отнасят преди всичко до операции по намесата на Москва във важни събития от световната история, предизвикването им и даване на определена насока на събитията. Документите на чужди държави са оформени като колекции.
В нито едно хранилище и в нито един опис на нито един руски архив няма дори и най-бегъл опис на това какво точно се съдържа в Особения архив. Той практически не е проучен. Знае се само, че в края на Втората световна война Съветската армия е иззела редица трофейни документи от Хитлеристка Германия и останалите победени страни, включително България, които са влезли там. Особеният архив всъщност е създаден през 1946 г.за архивни фондове и колекции от чуждестранни документи, заграбени по този начин от Съветската армия в края на войната. За първи път в медиите излиза информация за него през февруари 1990 г. През юли 1992 г. той е преобразуван в Център за съхранение на историко-документални колекции, а рпез 1999 г. е обединен с Руския държавен военен архив.
Особеният архив винаги е бил секретен, а военният е закрит за чужденци. Архивът на фашистка Германия “Аненербе”, Масонските ложи, Шамбала, паранормалните явления – това е само една малка част от слуховете за това, което се съдържа в него. Наскоро в руските телевизионни предавания се заговори за т.нар. Московски архив, който е създаден от времето на Иван Грозни. Оттогава всъщност започва да се трупа таен архив на руската държава. Така таен архив в Русия съществува всъщност от 500 години, още от преди Петър Първи. Архивът до Революцията през 1917г. е бил 3 милиона архивни единици.
Един от най-интересните периоди от българската история, които очакват своето осветляване от този Особен архив, са 40-те години на миналия век. Голяма част от информацията за това какви документи са взети от руснаците и какви са изпращани периодически през годините след това се съдържа в личния архив на Руси Христозов, първият директор на Народната милиция след 1944 г., бивш министър на вътрешните работи след 1944 г. и отговарящ за Държавна сигурност като главен секретар на МВР и министър на вътрешните работи от август 1949 година до 5 януари 1951 г.
Може би част от въпросите ще намерят своето решение след предстоящата визита на руския президент Владимир Путин в България на 17 и 18 януари т.г. Във всеки случай пренаписването на новата българска история тепърва предстои. Ето и разказа на сина му Георги Христозов:
На 5 септември СССР обявява война на България. На 11 септември влиза в София. Започва едно голямо вадена на български архиви. Знаели са къде са. Единствено не е пипан архивът в Павлово, макар че някои казват, че архивът в павлово са го взели. Не са го взели. Това е архивът на Държавна сигурност и на политическата българска полиция - на цар Борис Трети, но царският архив е прибран. Прибран е архивът на външно министерство, прибран е архивът на дипломатическите мисии и доколкото знам част от архива на Българска народна банка е взет. Руснаците са ги взели от България, натоварили са ги на камиони, предполагам от там на самолет. Всичко това е закарано в Москва към особения архив на руската държава.
Какви периоди обхващат тези документи, които ги интересуват?
Тях ги интересува от 1878 година до 9 септември 1944 година. Интересува ги всичко най-подробно, за да могат да видят кои са били скритите противници на Русия и какви действия подмолно е извършвала българската държава срещу СССР. Цялото правителство, плюс регентите, заминават за Москва преди да започне Народният съд. Те са разпитвани в Москва и принц Кирил, и Муравиев, и редица други. Те са оставили спомени за какво са разпитвани в Москва. Всичко това е било събрано заедно с данните, които имат в архива и е било съпоставено. Архивът от Павлово заминава за „Врабча" 10. Там се намира Централният комитет на Българската работническа партия - тесни социалисти - комунисти под прякото ръководство на политическия секретар на партията Трайчко Костов.
Политическият архив на цар Борис Трети заминава в партийния архив на БКП.
На правителствено ниво архивът, без полицейския архив, заминава за Москва, а полицейският архив на Държавна сигурност и на обществената безопасност заминава в Българската работническа партия на тесни социалисти. Там се назначава определена комисия, където влизат Борис Христов, Никола Павлов, Стефан Богданов и още, които се ровят, раздават правосъдие, режат с бръснарски ножчета част от архивните единици. Други дела направо ги изгарят, за да може да се прикрие предателската същност на някъде около 10 процента от ръководните кадри в Централния комитет на Българската работническа партия.
След 1944 година какви документи, за какви събития са отивали към този особен архив в Москва? Да започнем от самата 1944 година. В наше предаване сме изнасяли, че целият архив от тайни агенти на супер полицая Никола Гешев в крайна сметка е заминал за Москва. Той в този особен архив ли е?
Мисля, че все още в архива на КГБ след 1944 година по принцип те не са изземали архиви, но имаше практика Държавна сигурност да преснима особено важни документи, които да им ги предоставя. ЦК им правеше обзори всеки месец.
В архива на вашия баща имало ли е следи какво е заминавало за Москва? Знаем, че в този един период едно от най-важните събития беше процесът срещу Трайчо Костов. Името на вашия баща беше замесено по някакъв начин с този процес. Има ли такива документи в особения архив?
Цялото дело, което е водено срещу Трайчо Костов, тъй като е чисто партийно дело, в началото така почва - от юни 1944 година. Предполагам, че се намира в особения архив. Трайчо Костов от 20 януари е в Москва и когато се връща на 20 февруари в България, там му е водено подробно следствие. Покойният Милан Мигиспорски, който е бил лична охрана на Трайчо Костов е бил с него в Москва през тези 31 дни. След това Трайчо Костов се връща в България. Когато Георги Димитров се запознава с материалите по това дело, от групата на Митя Трифонов, почти е в инфаркт, което налага спешно в началото на март да замине със самолет за Москва. Това предрешава съдбата на Трайчо Костов.
Цялото следствие е водено в Москва.
Да, за съжаление. После тук е водено второ следствие. Той по едно време се отказа от показанията си. Тогава идва групата на Филатов. Тя донася материалите на руски език. Превеждат ги във Военния клуб на български. Дават му ги. Той отново ги потвърждава, но на 16-ти, когато се взима решение от Вълко Червенков да бъде помилван, двама видни членове на Политбюро казват на руснаците , че има готовност Трайчо Костов да бъде помилван и присъдата му да бъде заменена с доживотна. Вечерта на 17-ти той е обесен.
Кой са тези двама души?
Антон Игов и Георги Чанков.
Това е наказателна акция срещу него.
Това е първата наказателна акция и втората наказателна акция е по данни, които са получени от Кемфил до 1948 година. Но там, август 1949 година, идва една телеграма, която казва да се спре да се рови по английската линия срещу Трайчо Костов, а само да се търсят неговите контакти с Югославия. Явно се е търсило да замълчи и да не се разбере каква е ролята на руското външно разузнаване по отношение на разкриването на някакви планове за отделянето на България от властта на руснаците.
В годините след 1944 г. и в по-новата и история документи също са изземани и изпращани в Съветския съю. Какви са те – разказва Георги Христозов:
Материалите от всички конгреси на Българската комунистическа партия са съгласувани с Москва. Всички тези документи ги има в особения архив в Москва. Всички взаимоотношения между България като държава.
Документите около продажбата на тези 30 тона злато от Държавния резерв се съдържат също в този особен архив.
Абсолютно, както и развитието на българската ядрена енергетика, добивът на уранова руда в България, създаването на „Горпсо". Техните архиви, и то решенията на руската страна, също се намират там.
Двете разузнавания на България - военно и цивилно - дали са изпращали свои документи?
Изключено, там само са пращани обзори и общ анализ на състоянието на Балканите, на Европа и в света.
Прекъснал ли е този процес на подаване на документи там и кога за последен път там са подавани документи?
В края на 1990 година, когато се разтури Варшавският договор.
Историци очакват този особен архив да има сведения за тайни срещи на съветски разузнавачи с министри от кабинета до 1944 година. В архива на вашия баща има ли някакви данни за такива подобни срещи?
Единствено има сведения, че когато Сталин решава да подпише примирие с германците, българският посланик в Москва му казва: „Не се предавайте, не приемайте, защото Германия е на ръба на своите възможности „. Така че СССР не сключва договор с германците. Руснаците почти не са поддържали контакти с български политици в България.
Оттам се очаква да изскочат и имената на българи, които са попаднали и намерили смъртта си в съветски концлагери в сталинския период. Колко са тези хора?
Списъкът беше публикуван още 1990 година. Загинали са 98 български емигранти. Не виждам да излезе нещо по-различно от тогава.
Кои са най-важните факти, които се очаква да изскочат от този особен архив?
Да се разбере, когато Соболев идва в България през 1940 година, какви са взаимоотношенията му с царското правителство. Каква е причината ни е като жигосани да избягаме от руснаците и да тръгнем с германците. Какви са причините Богдан Филов да подпише договора в Белведере, Виена, на 1 март. Много е важно да се разберат причините, мотивите. Богдан Филов излъгал ли е Борис Трети или е имал дълбоко вътрешна причина, ние да сключим договор с хитлеристката коалиция. Да разберем защо тези 11 363 евреи, които са взети от новите земи, защо март 1943 година ги товарим на Дунав на шлеповете, защо плащаме превоза им да отидат в Дахао и едва 13 човека да останат живи. И това го има в този архив.
В архивите на още колко страни би могло да има засекретени все още документи за България?
Трябва да има доста архиви за България в ЩАЗИ, ГЕСТАПОЛ =, знае се една част от това, което е писал доктор Делиос - за българското партизанско движение. Там са описани тези 2100 изгорени къщи. Няма друга държава, която да пали къщите си. Другото е Австро-унгарската империя и по-специално архивът във Виена. Там има много документи, които касаят войната от 1885 година. Бил ли е Фердинанд агент на немския генерален щаб, на австро-унгарски генерален щаб или не е бил. В британските архиви има много неща за земеделското движение - за Геме Димитров и дали е бил британски шпионин. Как е станало така, че Александър Стамболйски се отказва от Беломорския коридор, който ни се дава по Ньойския договор през 1919 година.
