Московски съд призна за виновен Александър Пичушкин в извършването на 48 убийства и три опита за убийство. Серийният убиец, известен с прякора “лудия шахматист”, мечтаел да убие 64-ма души, колкото са полетата на шахматната дъска. Ето как се стигна до присъдата му.
След продължило около два часа и половина заседание съдебните заседатели постановиха още, че т. нар. битцевски маниак не заслужава снизхождение.
Огласяването на решението стана в присъствието на прокурора на Москва Владимир Усов. По-късно ще се състои ново съдебно заседание, на което страните по делото ще обсъдят размера на наказанието на подсъдимия. Очаква се прокуратурата да поиска доживотен затвор.
Руските медии нарекоха "битцевски маниак" извършителя на поредицата убийства в парка "Битцево" в Москва през последните няколко години. Александър Пичушкин бе арестуван на 16 юни миналата година. Според обвинителния акт той е примамвал жертвите си в парка, където ги е черпел с алкохол, привеждайки ги в пияно състояние, след което убивал жестоко. Съдебно-психиатричната експертиза го призна за вменяем. Още при първите разпити той признава, че е убил 61 души. Пред съда обаче отговаря за 48 убийства и три нападения, защото разследването не е намерило доказателство за останалите. Самият убиец признава, че за 15 години е разбил черепите на точно 61 души. Оставали му само още трима, за да достигне мечтаните 64 жертви - точно колкото са квадратчетата по шахматната дъска. Другият стимул да убива било желанието му да засенчи прословутия Андрей Чикатило, който убил за 12 години 53 жени и деца и през 1992 година бе осъден на смърт. Пичушкин толкова се вживял, че дори често носил карирани ризи като Чекатило. По данни на следствието Пичушкин е убивал безнаказано цели 15 години от 1992 до 2006 година. "Пикът" е бил през 2005 и 2006 година. Всички убийства са извършени на едно и също място - Битцевския парк. Изборът на мястото е свързано с представите на убиеца, че е дясна ръка на горското божество Велес. Затова и побивал клонка в една от раните на жертвите си. На някои от жертвите си той слагал и празни бутилки от водка "Златен Велес". Точно по тези знаци криминалните психиатри разкриват, че става дума за сериен убиец. Убивал с постоянство по един и същи начин. Издебвал ги в гръб и размазвал главите им с чук или с железен прът. Трошенето на черепите го възбуждало сексуално, както твърди самият убиец. Жертвите са преди всичко възрастни мъже. Свидетели, които Пичушкин е канил в парка да пият по чашка, но те отказвали, разказват, че искал да сръбнат, за да почетат паметта на починалото му куче. В колекцията си маниакът има само две жени, а третата успява да избяга. Точно убийството на една от жените насочва разследващите към вярната следа. На 11 април 2006 година той я кани на разходка в парка и я убива с 16 удара с чук. Жената обаче била оставила на роднини предварително телефонния номер на човека, с когото излязла. Полицията претърсва дома му и намира оръжието на престъплението. Не след дълго е арестуван и самият той. С охота признава за убийството и разказва с най-големи детайли за останалите си деяния. Твърди, че се чувства като баща на жертвите, защото им отварял вратата към нов живот. Първото си убийство извършва през 1992 година, като премазва свой съученик. След като полицията разпространява навсякъде скица на Пичушкин, той започва постоянно да си сменя прическите. Колегите му от супермаркета, където е работел като хамалин, и досега не могат да повярват, че е убиец. Бил тих и говорел само ако го питат. Имал някои изявени мании - изпадал в ярост от звука на касовите апарати, миел веднага ръцете си, щом се докоснел до нещо. Нямал приятели. Интересното в случая е, че криминални психиатри дават много точен психологически портрет още преди Пичушкин да бъде заловен. Психиатърът Михаил Виноградов първи открива, че не става дума за битови убийства. Маниакът не крадял парите на жертвите. Описва убиеца като силен, млад човек до 35 години, премазващ главите на жертвите, защото в детството си е преживял травма на главата, която е засилила садистичните му наклонности. В действителност Пичушкин пада от люлката на 4 години и лежи в болницата с черепно-мозъчно сътресение, след което фъфлел и имал проблеми с писането. Според портрета убиецът избира възрастни мъже, защото иска да отмъсти на баща си или дядо си. Бащата на Пичушкин го изоставя, когато е на девет месеца и е възпитаван от майка си и дядо си. Предполагали, че е лежал в някоя психиатрия. Пичушкин се лекува през 1989 година в клиника за душевноболни и затова не отбива военна служба. Освен това започва да пие неумерено, след като навършва 22 години, което влошава психическото му състояние. Въпреки отклоненията и неграмотността му, той бил достатъчно хитър, за да примамва жертвите си. Дори след ареста, когато го изпращат в психиатрия, за да се установи дали е вменяем, той се опитва да подкупи охранителите и да избяга. Разказвал, че е заровил под дърво в Битцевския парк голяма сума пари и обещавал на всеки, който му помогне, да му купи кола. Никой обаче не му се вързал. Психиатрите установили, че е съвсем вменяем и е бил в пълно съзнание, когато е убивал. Московчани могат да спят спокойно, защото Пичушкин ще бъде осъден вероятно на доживотен затвор. Ще избегне съдбата на кумира си Чикатило само защото в Русия има мораториум върху смъртното наказание.
