Райчо Райчев за космическите предизвикателства и успеха, който се измерва в резултати, а не в идеи
Райчо Райчев за космическите предизвикателства и успеха, който се измерва в резултати, а не в идеи / Дарик радио
Райчо Райчев за космическите предизвикателства и успеха, който се измерва в резултати, а не в идеи
76008
Райчо Райчев за космическите предизвикателства и успеха, който се измерва в резултати, а не в идеи
  • Райчо Райчев за космическите предизвикателства и успеха, който се измерва в резултати, а не в идеи

Представяме ви следващия вдъхновител и успешен млад българин от „40 до 40"- Райчо Райчев.Той е създател на програмата "Космически предизвикателства" и съосновател на Сдружение „Циолковски". Работил е в Бразилската космическа програма и в Института за Космически изследвания и технологии.  През 2010 г. става първият българин, участвал в технологичната програма "Singularity University" в НАСА. От януари 2011 г. е национален представител за България в Космическия Консултативен Съвет към ООН.  В момента интересите му са насочени към създаване на високотехнологични и аерокосмически проекти, както и в областта на образованието. Партньор е на първото по рода си в България Space Expo с подкрепата на Европейската комисия.

На какво е готов човек, за да преследва мечтата си, как може да се изстреля кино салон в стратосферата и защо е важно да постигаш резултати, а не просто да имаш добри идеи ?

Отговори на тези въпроси и още много космически истории, можете да прочетете в интервюто на Райчо за Дарик радио.

Имаш доста респектираща професионална визитка. На колко години си?

Райчо Райчев: На 31 години съм.

Разкажи ни какво представлява програмата „Космически предизвикателства".

Създадох една програма за неформално обучение в областта на космическите технологии и науки, с цел да запаля повече млади българи да мечтаят за космоса. Космосът ти дава по нестандартна възможност да видиш себе си от друг ъгъл. Например аз от малък си мечтая да стана космонавт и все още го мечтая, и тази мечта никой не може да ми я отнеме. Когато стартирах програмата, имах щастието да събера около себе си чудесен екип от млади хора , да ги привлека към моята идея.

Сподели ни например какво правихте вчера, днес и какво ще правите утре.

Самата програма е структурирана като компания, което е доста различно от стандартните обучителни програми. За мен обучение с цел получаване на диплома е безсмислено и резултатите от тази схема реално се виждат. Нашата цел е да селектираме различни момичета и момчета, от различни специалности, постигнали различни резултати в тази област. Има медалисти от олимпиадите по математика, физика, химия, биология. Младежи с медали от технически университети или представящи се много добре в това, което правят в университета си. Едновременно с това успяваме да доведем в България водещите технолози и експерти от цял свят, които са т.нар. Trend makers или хората, създаващи трендовете в области като авиокосмическото инженерство, астрофизиката, космическа архитектура. Това са хората, променящи нашия свят в тези области. Целта на всичко това е младите българи да добият представа до къде е стигнало развитието в световен мащаб по тези теми. Програмата им позволява да се докоснат до истинска космическа програма, до идеята, че да създадеш космически кораб не е невъзможно, а е постижимо.

Другото, което прави програмата различна е, че 75% от времето, за което се провежда, всъщност е практика. Екипи работят по различни проекти в рамките на програмата. Всяка година те са различни и така например през тази година бяха разработени екипно проекти като: автономен роувър, биореактор, автономен дрон, който ще лети и ще прави наблюдение на Земята.

Колко са момичетата и момчетата в тази програма?

Всяка година са между 30 и 50 човека във физическата програма. Имаме онлайн библиотека, където всеки има достъп да гледа на видео всички лекции на известните лектори, участващи в програмата. Така например, ако всеки напише в интернет търсачката „space challenges" ще види първите резултати, свързани с програмата, виртуалната й библиотека, много информация за космическите технологии. Всичко в програмата е направено максимално достъпно за всеки, а самата тя е безплатна. Всяка година тя трае 9 седмица, а за това време ние не претендираме, че тези млади хора ще станат експерти в дадена област от космическата наука. Но се радваме, когато програмата ги запали да преследват реализацията си като инженери, технолози, учени. Според мен е важно да знаят, че да създаваш като инженер например е много по-хубаво от това да мечтаеш да бъдеш мениджър или адвокат. Казвам това, без да искам да обидя хората с такива професии. Всъщност нашето общество има нужда от млади лидери, които да създават неща. Напоследък се наблюдават хора с идеи, които обаче когато трябва да покажат какво са постигнали, какво са постигнали с тази идея, всъщност тогава се сблъскваме с реалните им резултати.

За това и програмата е практически насочена и така в края на всяка година екипите показват работещи прототипи.  Дори да се провали някой от техните прототипи, работейки заедно в екип от нулата,  те могат да създадат нещо толкова сложно като биореактор например.

А какво е биореактор ?

В нашия случай биореактор е първата еволюционна стъпка към създаването на една космическа технология, която вярваме, че е бъдещето на човечеството. Най-просто казано това е система, която използва едноклетъчни водорасли, в нашия случай, за да генерира кислород или друг вид ресурс. Най-голямата трудност в космическите полети в момента, когато има само полети само в ниска орбита / по-близо до Земята /, е че за да поддържаме живота на един астронавт в орбита, трябва да изстрелваме на всеки няколко месеца огромно количество товар като: храна, вода, кислород. Един астронавт на ден консумира 30кг. енергия и ресурси на станцията, в която се намира. Представете си, ако трябва да изстреляме един екипаж за мисия от 2 години и ако всеки консумира такова количество, колко ресурси трябва да изстреляме, за да достигне екипажа до най-близката до нас планета. Целият този процес с изстрелване на милиони килограми ресурси е много неефективен. За това бъдещето на тези системи е да бъдат самоподдържащи се или космическия кораб да е една малка екосистема. Разбира се много трудно можеш да достигнеш 100% ефективност на тази екосистема, но ако можеш да направиш поне 80% е добре. В този смисъл биореакторите са една голяма стъпка към тази цел.

Вие искате да създадете една малка вселена в едно малко пространство.

Да и ако си представите, че първите такива космически експерименти няма да са с хора на борда, а ще са роботизирани, ние можем да верифицираме тази технология като успешна. Така бихме помогнали на човечеството да напредва в областта на космическите технологии.

Приближаваме ли се до Марс ?

Да, това е неизбежно. Според мен до 20 години ще има мисии и на Луната и на Марс. Естествено това мое мнение е базирано на официалните данни на водещите космически организации в света.

За това няма значение дали ни харесва или не напредъка на технологиите, просто трябва да се научим да боравим с тях и да дадем шанс на младите хора в България да бъдат конкурентоспособни и утре.

Вашите практически постижения, които са резултат от програмата, от интерес ли са за света и успявате ли да продължите да ги развивате ?

За мен най-голямата радост е, че студенти, които завършват програмата, когато участват в конкурси в тази област, винаги ги печелят. До сега чрез програмата са се генерирали няколкостотин хиляди лева, което за независима от европейски или държавни фондове програма, е голямо постижение. Другото хубаво нещо е , че след програмата има студенти, които стартират компании. Един такъв пример е Сергей Петров, който също е част от „40 до 40" и е създател на система за управление на умни кошери, които спомагат оцеляването на пчелите.

Как можем да свържем космическите технологии със знанието за това как да защитаваме пчелите ?

Ако приемем, че всяка технология, която използваме днес е благодарение на сателитите в космоса, като: интернет, GPS система и т.н. Същото важи и за кошера, защото ако той трябва да изпраща сигнали към клетъчен телефон на голямо разстояние, този сигнал преминава и през сателит. Сензорите, които използва кошера, няма да се различават много от тези, които използва един роботизиран космически кораб. Другото е, че след като преминеш нашата програма ти не е задължително да се занимаваш с космос. Имали сме случай, в които студенти след програмата започват да създават екзоскелетни системи, с което ще се помага на хора със затруднени двигателни функции. Друг пример на екип от програмата е, млади хора, които създадоха компания, свързана с т.нар. smart grid системи. В случая става дума за система, която се използва за отчитане на прегряване при машини в производствен процес.

От колко години съществува тази програма?

От 5 години и всъщност това беше моят социален протест, за това че всички постоянно се оплакват, а аз исках да постигна мечтата си сам.

Къде се осъществява тази програма и как се финансира ?

Програма се случва в Софийския университет „Св. Климент Охридски", който е и наш партньор. Радвам се, че тази година имаме сериозни партньори за реализияцията на програмата, благодарение на резултатите, които тя постигна от старта до сега. Първите 4 години бизнес партньори  подпомагаха финансово програмата. В самото начало я стартирах с мои лични финанси и след това подпомагах нейното развитие.

Как успя да го направиш на 27 години?

Ами оказа се, че си продадох почти всичко, дори и колата, за да стартирам програмата. Това ми показа докъде съм склонен да стигна, за да постигна собствената си идея.

Как привличате толкова големи световни експерти в програмата ?

Аз завърших единствения Космически университет в света International Space University, макар да има и други университети с космически специалности.  Седалището му е в Страсбург и основните му партньори са НАСА, Европейската и Японската космически програми. Светът на космоса е много малък и същевременно глобален и когато правиш нещо смислено в тази сфера, то много бързо се разчува. В началото поканих за лектори хора, с които съм имал щастието да работя и по някакъв начин са видели в моя труд перспектива, която е достатъчно уважителна и резултатна, че да помогнат на програмата. Когато те дойдоха тук, видяха всички млади момчета и момичета, които имат потенциала да променят себе си и средата, в която живеят. Това много бързо се разчува и когато един от директорите от НАСА се върна в Америка, след като беше преподавал в програмата, ми се обади и ми каза, че вече дори в google търсачката нашата програма излиза като резултат преди най-голямото международно състезание на НАСА Space Apss challenge.

В нашия youtube канал, където публикуваме лекциите от програмата, има почти 30 хиляди гледания, без да сме го популяризирали. Смятам, че когато правиш нещо стойностно, макар да тръгва трудно в началото, след това е много трудно да го спреш и то се развива с много бърза сила, която идва от резултата, а не от пожелателната идея.

Можеш ли да кажеш какво е най-голямото нещо, което постигна ?

За мен едно от най-големите ми постижения е невероятния екип, с който работя и постигнахме това, когато някой влезе в нашия офис дори с най-амбициозната идея, ние да приемем предизвикателството.

Дай пример за налудничава идея, която сте започнали да случвате по този начин ?

Изстреляхме един малък кино салон на ръба на космоса, в стратосферата. Това го има на нашия сайт и всеки може да  види клипа по създаването му. Идеята беше да направим първата кино прожекция в космоса. Представете си, ако сте в нормален офис как биха реагирали всички на тази идея. Ние седнахме, обсъдихме възможностите и след един месец го реализирахме.

Защо тези хора поискаха това ?

Защото те подкрепят най-големите конкурси за късометражно кино в света и искаха да покажат на хората, които създават късометражно кино, до къде могат да стигнат. Мисията продължи няколко часа и кацна успешно.  Самият киносалон беше около 20 на 15 сантиметра и беше направен от 3D принтер.

Разкажи ни за нещо реално, което се случва като резултат от вашата работа.

Тази година един от екипите в програмата създава в момента мобилно приложение,  което да показва реалните резултати от наводненията във Варна. Така всеки пострадал човек или човек, който се интересува какво се е случило в този регион, ще може да види реалната ситуация. Използвайки сателити, които в момента са в орбита, това приложение генерира информация за реалните последици от дадена ситуация или бедствие, но във времето трябва да се развива така, че да може да предупреждава за подобни ситуации. Ако те се справят добре с този проект, това приложение ще може да спасява човешки животи догодина. С проекти като този се надявам всички студенти в програмата да оценяват шанса, който им даваме да създават средата, в която живеят.

Имаме няколко специални въпроса към теб.

Най-ценният урок от родителите ми е...

Да бъда свободен човек.

Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...

Да кажем „Космонавтът".

Успехът за мен е...

Свързан с постигането на реални резултати.

Вярвам във...

Себе си.

Като малък исках да...

Исках да бъда космонавт.

До колко години човек може да стане космонавт ?

Може би малко хора знаят, че средната възраст на астронавтите, които са в космоса в момента е 40-45 години. Подготовката зависи от това за каква мисия се готвиш, преди това има и селекционен процес. Има няколко начина да стигнеш в космоса. Първият е да кандидатстваш в конкурс на голяма космическа агенция, но например хора с българска националност нямат право на това, защото България все още не е член на Европейската космическа агенция или на друга голяма агенция. Аз съм обаче малко либертарианец в мисленето си, защото вярвам, че човешкия дух и индивидуализим, ще позволят на хората с визия да дръпнат човечеството към космоса много по-бързо от колкото държавните и наддържавните организации могат да го направят. Доказателство за това е, че през последните 5 години са създадени космически компании, които изстрелват повече сателити и космически кораби, отколкото в цялата предходна история на космонавтиката. Вярвам, че такива компании скоро ще могат да предлагат платени космически полети. Тези хора искат да овладеят космоса, за да го използват за бизнес цели и това е страхотно, защото космическите изследвания не се развиват толкова бързо, колкото IT технологиите . Това предполага, че космоса започва да се отваря и за предприемачеството.

Аудио запис на това интеврю, можете да намерите тук.