Диана Найденова от „Дарик” - родена в Москва, обожава Рим, харесва Берлин
Диана Найденова от „Дарик” - родена в Москва, обожава Рим, харесва Берлин / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Люсиена Крумова, 25.07,2009, Съюз на българските журналисти

Диана Найденова ще „захапва” здраво гостите си в сутрешното студио на Нова телевизия до 29 август. Токшоуто й по Дарик радио „Челюсти” е в лятна ваканция и сега тя е на екрана, посочва в очерк в „Стандарт” Люсиена Крумова:

Залогът е голям. Сезонът е горещ заради новото правителство, настръхналата опозиция и ослушващата се Европа. Но младата колежка го е посветила и на своето любопитство.

В началото на септември Диана отива на море, а наесен се връща в радиото. Въпреки че е родена през декември, при това в Москва - един от най-студените градове в Европа, тя обича вълните, плажа, изгревите и залезите над водата.

Диана (на снимката: с дъщеря си в Рим) започва кариерата си в регионалната радиостанция в Хасково. Остава там до момента, в който кметът прави опит да повлияе на екипа, позовавайки се на нашенската поговорка, че който плаща музиката, тоя я поръчва.

Общинската издръжка ги държи изкъсо. И всички вкупом напускат. „Посрещнах най-тъжната Коледа в живота си. Много плаках. Защото си обичах работата”, спомня си тя.

Но когато се затвори една врата, се отваря друга. През януари „Дарик” обявява конкурс и страхотният екип се прехвърля там. По стечение на обстоятелствата в един момент дори поема управлението на медията в града.

Признанието не закъснява - Диана става „Глас на годината”. „Дарик” е щастливата ми звезда. Пораснах и ми е много хубаво. Постъпих на 24 и вече знаех, че ще се занимавам с политика”.

Предлагат й да се премести в столицата, но Диана отказва - просто си харесва живота в Хасково. Но така се случва, че шефът й Радосвет Радев набързо я убеждава да събере куфарите и да дойде в София.

Става парламентарен репортер и поема СДС и НДСВ. Улучва момента, в който драмите около главоломната загуба на сините са страховити. И докато държавата се тресе, Диана забременява.

На шестия месец спира да посещава парламента, защото е неловко „да ходя с такъв голям корем”. И тогава Емилия Иванова й казва: „Хайде, мамче, сега ще водиш „Денят”. „Бях много притеснена в началото, но нейната увереност, че ставам, ме накара и аз да си вярвам”.

Амбициозната жена си знае цената. „Мисля, че излъчвам сила и дори малко плаша хората. Близките ми обаче знаят, че съм мека и чувствителна”. Няма човек, с когото да се е скарала и разделила. Безрезервно вярна е на всички, които обича.

Най-вече на 5-годишната си дъщеря Боряна, която е най-добрата й приятелка. Справят се сами в живота. По време на президентските избори в Щатите Диана я приспива, но с едно око поглежда телевизора.

Чува, че Барак Обама печели, и се провиква от възторг. Буба скача от креватчето с крясък: „Пада ти се, Маккейн!”

Обикновено сънят на Диана не й достига, а сега покрай сутрешния блок - съвсем. Дамата Стрелец обича да пътува и да гледа филми. Лаура Чуканов, четвъртата красавица на Щатите, е нейна втора братовчедка и двете вече са обиколили България с кола.

Любимата й дестинация обаче е Италия - страната, в която е влюбена. Вярва, че в миналия си живот е живяла в Древния Рим. Там се чувства като у дома си. Но държавата, която й е пример за толерантност, е Германия.

Кръстницата й е от Берлин и Диана често ходи там. „Много бих искала българите да живеем по същия начин и да се държим един с друг като германците”.

В метрото в Източен Берлин покойната й баба отстъпва място на бременна. По невнимание жената я настъпва. А после вади от чантата си кърпичка и избърсва обувката на баба й с извинение.

И ако Диана се бори за нещо в живота, това е за справедливата кауза и истината. Очарователната брюнетка е силно вярваща. Три пъти в седмицата пали свещ в църква.

Ето как се представя колежката в сайта на „Дарик” (б.р.):

Приятно ми е - Диана Найденова. Родена съм в Москва на 2 декември 1974 г. Завършила съм столичната Руска гимназия, учих икономика в Стопанската академия в Свищов.

На 9 януари 1999 г. намерих „Дарик” или „Дарик” намери мен. От тогава споря не само с приятелите си и питам, за да кажа на другите.

И защото по всеки въпрос има две мнения, има и „Челюсти” ток-шоуто, в което организирам караницата за всички аргументирани скандалджии.