Темата "Либия" колкото и далечна да ни се струва, днес е много актуална и в нашия град. Трима врачани, работещи в Либия, са се прибрали снощи след няколкодневни премеждия. Те са пътували с група румънци до Букурещ, откъдето са преминали в България.
Единият от тях Николай Петков, разказа за "Дарик" премеждията по време на пътуването. Той работи в химически завод от 8 години и половина, в малко селище Абу Камаш близо до границата с Тунис. Група от около 15-тина българи решили да преминат с автобус границата с Тунис, както ги посъветвали от българското посолство в Либия.
Според Петков групата е била в непрекъсната телефонна връзка с двамата посланици на България - в Либия и в Тунис, които са се погрижили за тях. След като не успяла да премине границата с Тунис, групата сериозно обезпокоена, поела пътя към Триполи.
"На границата има три пункта, които пускат чужденците, а египтяни и други местни, ги заставяха да коленичат и ги бият с камшици и пръчки ако мръднат, разказва Петков. Такова унижение достойнството на човек, не бях виждал. Бутат ги като овце".
Към Триполи групата се присъединила към група румънци. В близост до столицата вече имало танкове и тежко въоръжени хора. А на летището царял голям хаос. Там те били посрещнати от хора от българското и румънското посолства и ескортирани с охрана до терминала.
"Сега усетих какво значи да си част от Европейския съюз и някой да се погрижи за теб, казва Николай, нас ни пускаха без проблеми, докато другите ги блъскаха и се отнасяха грубо с тях".
"Има много поддръжници на режима, заради посторените болници, училища по време на управлението на Кадафи. Стандартът на живот в Либия е по-висок в сравнение със съседнтие държави, продължава да разказва Николай. Но ако международната общност не се намеси, Кадафи ще потопи всичко в кръв".
Чуйте част от разказа на Николай Петков
