Ние сме първите гости от цяла поредица хора, които ще идват след нас през оставащите дни до края на 2006 година. Те ще им носят шарени пакетчета, ще мирише на портокали, както през 80-те години, а децата ще им пеят песнички и ще звънят коледни звънчета. Това се случва в един петък, в Дома за деца лишени от родителски грижи “Асен Златаров” във Враца. Декември е – необичайно слънчев и мек.
Айшето още на входа ми протегна ръка с думите: “ Искам да се запознаем.” И ме следваше навсякъде неотлъчно, докато не включих диктофона. Запознайте се с нея чрез звуковия файл.
Страшно е да си поискаш пъзел само! Защото единствено това удоволствие познаваш и не знаеш още колко различни неща има по света. Който си е един голям пъзел тоя свят ...
Тя ми прилича на една преждевременно остаряла Пипи Дългото чорапче, без плитките, естествено. Изглежда на не повече от десетина години, а е вече на 14. Не иска почти нищо за себе си и мисли дълго, преди да ми отговори за мечтата си.
Всички знаем, че по Коледа стават чудеса. Толкова пъти с тази фраза сме се измъквали от различни ситуации.
Заради това Айшето чака всеки гост – едва когато ме попита, дали ще й стана кръстница, разбрах - тя иска да си има близък човек. Той да идва да я вижда на всеки празник, да си поговори с нея и Тя да е важна за Него. Заради това иска да си има Кръстник. Да е като останалите 9 деца от Дома, които през август месец приеха християнско кръщение от 9 обществени дейци и депутати от врачанския край. Те изпълняват съвестно оброка, който са дали пред Децата и Бога. Не бих могла да ви опиша очите й, когато обяснявах, защо аз не мога да й стана кръстница.
Може би вие ще поискате?
