Един от задържаните по време на специализираната полицейска акция на 14 октомври Галин Красенов, който се съгласи да даде показания срещу Йордан Тонов и неговата група, днес се съгласи да разкаже пред Дарик повече за случващото се. Той е прокурорски свидетел, но до момента не се ползва с правата на такъв, няма защита от държавата.
В Мездра около 10 часа всички вестници, в които имаше интервюта с Галин бяха изкупени. Хората по кафетата коментираха, изказваха крайни и противоречиви мнения. Едни изказваха съжаление, че може да стане примамка и да си отиде зян, други пък, смятаха, че “той ще си сърба попарата”. Но всички бяха убедени, че нещата не свършват дотук, щом като е проговорил.
Как така реши да станеш свидетел? Как така реших? Ами беше поискано от мен... А не се ли страхуваш? Взел съм всички видове охранителни мерки, които съм в състояние да взема към момента, тия, които не съм в състояние - съм в процес на такива. Да кажеш, че не се страхувам и не се притеснявам... А какво се случва сега с теб? С мен в момента ли? Ами нищо, проявява се малко медиен интерес и нищо особено. А защита от държавата ползваш ли в момента?Не, не ползвам никаква защита, от никаква държава! Дори обратното, опасявам се че, за да замажат направените си грешки до момента ще се предприемат точно обратни действия. Или ще гледат по някакъв начин да ми затворят устата, току виж цъфне някое обвинение срещу мене, за което аз, освен с изявленията си до момента в пресата, друго не виждам какво бих могъл да ги провокирам да повдигнат срещу мен обвинение.
Аз не съм престъпник, към днешна дата. Нито съм мафиот! Нито там, какъвто и да се изказва този въпросен прокурор, който е казал “Как може сериозният вестник “Труд” да цитира член на банда!”. Аз не съм член на банда, уважаемия прокурор, нали, да го има предвид. Ако бях член на банда щях да съм в килиите там, с тях, а не на свидетелската скамейка.
А какви са ти били връзките с тях преди? Вижте, ние живеем в малък град в провинцията. Щем, не щем се виждаме и се познаваме всички. Щем или не щем. На един паркинг ще паркираме колите, в едно заведение ще пием кафе, в една дискотека ще отидем, децата в една детска градина ходят, в един магазин ще пазаруваме и така нататък. Не знам дали знаете Мездра не е голям град, много малък град е, даже има села, по-големи от град Мездра..така че, неизбежно е да не се познаваме. Това не ти ли се струва малко лудост да нямаш защита, а пък да свидетелстваш?Лудост ли? Лудост е бездействието на държавата да остави 15 години един човек да си вее коня в една сериозна част от страната. А не е лудост това един човек да стане свидетел, за това какво знае. Плюс това аз още не съм дал показания какво наистина знам, тъй като, вече да не се повтарям защита към мен няма, от страна на държавата.
Ограничил съм единствено в това каква е йерархията в тази структура, кой е шефът, кой е отдолу, кои са войниците. Това е! Конкретни престъпления кой е извършил, с кой, кога, къде.. не съм давал такива сведения никому. Това вече би било лудост. Показанията, които аз съм дал и съм ограничил показанията си до това може да го чуете от всеки един човек от улицата.
Направете един експеримент на улицата, спрете няколко човека и ги попитайте знаете ли кой е Данчо Пръча и чуйте какво ще ви кажат. След това сравнете това, което са ви казали хората с моите показания във вестника и ако има нещо, което да не е така, обадете ми се да ги доизясниме нещата, но не смятам, че ще има разлики.
