Една година „Лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим е определеното наказание на В. Иванов, обвинен от Районна прокуратура – Мездра в извършване на три престъпления – въвеждане в заблуждение с цел имотна облага, унищожаване на чужда вещ чрез умишлен палеж и деклариране на неверни данни пред орган на власт (чл. 209, ал. 1, чл. 216, ал. 1 и чл. 313, ал. 1 от НК).
Подсъдимият Иванов познавал св. Н. Коконов, като многократно отсядал в квартирата му в гр. Лион във Франция. По време на поредното му гостуване в края на м. май 2014 г. той решил да измами Коконов, като му „продаде“ лек автомобил „Волво S-40“, който бил собственост на сестрата на Иванов. Коконов се съгласил да закупи колата и дал на подсъдимия 500 евро, за да бъде докарана същата във Франция.
След като се върнал в България, Иванов посетил софийския офис на „Moto-Pfohe“ и поискал да му бъде програмиран още един ключ за „Волво“-то, след което потеглил с автомобила към гр. Лион. Там той се срещнал с Коконов, с когото договорили продажната цена на колата - 5 000 евро. Купувачът предложил да преведе парите по банков път, но Иванов отказал под претекст, че няма открита сметка.
Автомобилът, с ключа и големия регистрационен талон, бил предаден на купувача. Постигнато било съгласие собствеността да бъде прехвърлена след изплащане на последната вноска.
След като получил цялата сума за „Волво“-то Иванов заявил, че трябва да замине за гр. Бено, където бил „забравил“ предоставеното му пълномощно от сестра му за автомобила. Въпреки уговорката да се върне до края на деня това не се случило, а опитите на Коконов да го открие по телефона останали безуспешни. През нощта на 23.06.2014г. Иванов отключил паркирания пред дома на пострадалия автомобил и заминал с него за България.
Коконов подал жалба в полицията в гр. Лион, но служителите на реда отказали да я заведат, тъй като не разполагал с документи за твърдяната от него сделка и по регистрационен талон колата се водела на сестрата на Иванов.
Седмица по-късно измамникът се явил в РУП-Мездра и заявил, че са изчезнали документите и резервния ключ на въпросния автомобил. Впоследствие той подал в ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – гр. Враца декларация, в която удостоверил, че е загубено/откраднато свидетелството за регистрация на МПС, за да му бъде издаден нов регистрационен талон.
В началото на август Иванов отново заминал с лекия автомобил „Волво“ за Франция. На 10.08.2014г. в гр. Лион той бил забелязан от св. М. Христов, който от своя страна знаел за извършената от подсъдимия измама и помагал на Коконов в опитите му да открие автомобила. Ядосан от факта за оказваната помощ, Иванов решил да запали управляваното от Христов МПС, марка „Рено Клио“. За целта подсъдимият взел запалителна течност от хотела, в който пребивавал, която се използвала за разпалване на барбекю, и с „Волво“-то потеглил към гр. Лион.
Залял с течността автомобила на Христов и го подпалил, но изтървал ключа от „Волво“-то в близост до палежа, поради което автомобилът останал паркиран на около 100 метра от него. Научили за пожара, Христов и Коконов пристигнали на мястото, при което забелязали изоставения от Иванов лек автомобил, а впоследствие намерили и ключа за него в близост до изгорялата кола и уведомили за тези обстоятелства френските полицейски власти.
Притеснен от развоя на събитията, Иванов започнал да търси начини да уреди отношенията си с пострадалите от действията му Коконов и Христов чрез телефонни разговори и sms-и, предлагал различни парични суми и обещавал да прехвърли собствеността на „Волво“-то. Част от тези разговори, по съвет на френските полицаи, били записани от Коконов и използвани като доказателство по воденото наказателно производство. По делото е работено по линия на Евроджъст с френските компетентни органи.
Освен с лишаване от свобода, Иванов е осъден да заплати 10 000 лева на Н. Коконов за причинени имуществени вреди. Той ще заплати и сумата от 2 673 лв. в полза на държавата за запаления автомобил „Рено“, който бил с наложен запор по КУИППД и отнет с решение на Окръжен съд – Враца.
Присъдата подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.
Подсъдимият Иванов познавал св. Н. Коконов, като многократно отсядал в квартирата му в гр. Лион във Франция. По време на поредното му гостуване в края на м. май 2014 г. той решил да измами Коконов, като му „продаде“ лек автомобил „Волво S-40“, който бил собственост на сестрата на Иванов. Коконов се съгласил да закупи колата и дал на подсъдимия 500 евро, за да бъде докарана същата във Франция.
След като се върнал в България, Иванов посетил софийския офис на „Moto-Pfohe“ и поискал да му бъде програмиран още един ключ за „Волво“-то, след което потеглил с автомобила към гр. Лион. Там той се срещнал с Коконов, с когото договорили продажната цена на колата - 5 000 евро. Купувачът предложил да преведе парите по банков път, но Иванов отказал под претекст, че няма открита сметка.
Автомобилът, с ключа и големия регистрационен талон, бил предаден на купувача. Постигнато било съгласие собствеността да бъде прехвърлена след изплащане на последната вноска.
След като получил цялата сума за „Волво“-то Иванов заявил, че трябва да замине за гр. Бено, където бил „забравил“ предоставеното му пълномощно от сестра му за автомобила. Въпреки уговорката да се върне до края на деня това не се случило, а опитите на Коконов да го открие по телефона останали безуспешни. През нощта на 23.06.2014г. Иванов отключил паркирания пред дома на пострадалия автомобил и заминал с него за България.
Коконов подал жалба в полицията в гр. Лион, но служителите на реда отказали да я заведат, тъй като не разполагал с документи за твърдяната от него сделка и по регистрационен талон колата се водела на сестрата на Иванов.
Седмица по-късно измамникът се явил в РУП-Мездра и заявил, че са изчезнали документите и резервния ключ на въпросния автомобил. Впоследствие той подал в ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – гр. Враца декларация, в която удостоверил, че е загубено/откраднато свидетелството за регистрация на МПС, за да му бъде издаден нов регистрационен талон.
В началото на август Иванов отново заминал с лекия автомобил „Волво“ за Франция. На 10.08.2014г. в гр. Лион той бил забелязан от св. М. Христов, който от своя страна знаел за извършената от подсъдимия измама и помагал на Коконов в опитите му да открие автомобила. Ядосан от факта за оказваната помощ, Иванов решил да запали управляваното от Христов МПС, марка „Рено Клио“. За целта подсъдимият взел запалителна течност от хотела, в който пребивавал, която се използвала за разпалване на барбекю, и с „Волво“-то потеглил към гр. Лион.
Залял с течността автомобила на Христов и го подпалил, но изтървал ключа от „Волво“-то в близост до палежа, поради което автомобилът останал паркиран на около 100 метра от него. Научили за пожара, Христов и Коконов пристигнали на мястото, при което забелязали изоставения от Иванов лек автомобил, а впоследствие намерили и ключа за него в близост до изгорялата кола и уведомили за тези обстоятелства френските полицейски власти.
Притеснен от развоя на събитията, Иванов започнал да търси начини да уреди отношенията си с пострадалите от действията му Коконов и Христов чрез телефонни разговори и sms-и, предлагал различни парични суми и обещавал да прехвърли собствеността на „Волво“-то. Част от тези разговори, по съвет на френските полицаи, били записани от Коконов и използвани като доказателство по воденото наказателно производство. По делото е работено по линия на Евроджъст с френските компетентни органи.
Освен с лишаване от свобода, Иванов е осъден да заплати 10 000 лева на Н. Коконов за причинени имуществени вреди. Той ще заплати и сумата от 2 673 лв. в полза на държавата за запаления автомобил „Рено“, който бил с наложен запор по КУИППД и отнет с решение на Окръжен съд – Враца.
Присъдата подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.
