Празникът Трифон Зарезан е посветен на лозите, Св.Трифон се смята за покровител на лозарството и винарството. От рано на 1 февруари мъжете се събират в лозята, за да извършат ритуалното зарязване. Всеки носи бъклица с вино, погача, варена кокошка или наденица. Всеки стопанин отрязва по три пръчки от корена и ги полива с вино, за да дадат обилен плод ида не се маньосва.
После се събират на обща трапеза и избират „цар на лозята“ - обикновено някой по-заможен стопанин, но и добър лозар. Накичват го с корона от лозови пръчки, качват го на кола и тържествено го съпровождат до вкъщи. Там той ги кани на двора, отварят бъчва с вино и продължават веселието до късно.царят трябва да се напие, за да има берекет.
Първи,втори и трети февруари се наричат също и Вълчи празници, Трифунци. Посветени са на вълка и затова се спазват ред забрани: жените не плетат,не предадат, не тъкат, не перат. В някои краища не пипат ножици и игли, за да не хапе вълкът стадата. В първия ден се меси колач, раздава се по къщите, слага се и в кърмилката на добитъка, за да не го напада вълкът.
В някои райони Трифоновден се смята начало на пролетната оран, затова стопаните закичват впрегатния добитък със здравец и го прекаждат с тамян. Другите пък заплашват дърветата, че ще ги отсекат, за да родят богато плод. По времето на първи февруари се гадае каква ще бъде реколтата - вали ли сняг - ще бъде обилна.
