На 11 май Шумен отбелязва своя празник – дата, свързана не само с историята на града, но и с едно от най-ранните документирани чествания на Светите братя Кирил и Методий през епохата на Българското възраждане.
Празникът на града е официално утвърден с решение на Общинския съвет през 2000 година. Тогава за химн на Шумен е приета песента „Оттука започва България“ – по текст на Антонин Горчев, музика на Хачо Мисакян и в изпълнение на Асен Масларски.
Най-ранното известно честване на Кирил и Методий през Възраждането
Историята на 11 май като празник на Шумен води началото си от 1813 година. Тогава, в навечерието на църковния празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий, в града е организирано тържество в тяхна чест. Днес това събитие се приема за най-ранното документирано честване на славянските просветители по време на Възраждането.
За него научаваме благодарение на изключително ценен исторически документ, открит през 1982 г. от армениста и преводач Агоп Орманджиян във Ватиканския музей. Там той попада на писмо на арменския историк и етнограф Минас Пъжъшкян, който през 1813 г. посещава Шумен.
Оригиналът на документа се съхранява в архива на Мъхитаристката конгрегация във Венеция. Като член на конгрегацията, Пъжъшкян е бил задължен ежедневно да описва наблюденията и дейността си по време на своите пътувания.
„Българският празник на писмеността“
В писмото си арменският пътешественик описва впечатленията си от една необичайна вечер в Шумен:
„След като ни нагости богато, той ни заведе на вечерно зрелище (театро) в един салон... На малката сцена трима мъже играеха сценка, а после жена в българска носия запя тъжна песен.“
Пъжъшкян разказва още, че след представлението присъстващите започнали да танцуват български народни танци, а домакинът му обяснил, че вечеринката е организирана „по случай българския празник на писмеността“.
Президентът Йотова ще участва в тържественото отбелязване на Деня на Шумен
Особено ценни са думите му, че празникът бил свързан с „Сирила и Мефота, които са написали българската азбука“, но тогава българите не смеели открито да говорят за него, защото гръцкото духовенство не одобрявало подобни чествания.
Текстът на писмото показва нещо изключително важно – още в началото на XIX век българите в Шумен са имали ясно съзнание за своята писменост, култура и духовна идентичност.
Шумен – люлка на българското духовно възраждане
Неслучайно шуменци приемат 11 май като символ на духовността и просветата. Градът има особено място в българската история – тук се зараждат едни от първите възрожденски културни процеси, театрални представления и училищни традиции.
Шумен е свързан и с редица знакови личности и събития от националното възраждане, а близостта му до старите столици Плиска и Велики Преслав допълнително подсилва усещането, че именно „оттука започва България“.
Днес празникът на града се отбелязва с литийни шествия, концерти, тържествени церемонии и масово изпълнение на химна на Шумен. През последните години традицията събира стотици жители и гости на града.
