ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПАМЕТТА И ПАМЕТНИЦИТЕ
"Ботев е нещо, което винаги смущава, нещо кипящо, бурно, към което всеки един от нас не може да остане безразличен". Тези думи на скулптура В. Гиновски отразяват не само неговото виждане за поета; но те могат да послужат и за илюстрация на борбите и противоречията, които са съпровождали всички опити за увековечаването му в паметник. Всеки възприема Ботев по своему и иска да види в неговото художествено изображение тъкмо своята представа. Още при построяването на първият паметник през 1880 г. възникват нестихващи и до днес спорове за това, доколко e успешeн и ценен. Този проблем не отминава и следващият опит за въздигане на голям скулптурен паметник, започнал през 1960 г. Той е възложен на скулптура В. Гиновски. В Държавния Архив-Враца се съхранява неговият доклад при представянето на готовият макет, през пролетта на 1963 г. От него става ясно колко противоречиви мнения и становища пак е породил новият опит да се въплъти Ботев. Вероятно критиките и недоволствата не са били по-малобройни отколкото 80 години по-рано, след като се отказал първоначално на третия етап от конкурса, както пише: "поради неоснователното вмешателство на различни мнения на местни хора от Враца". Но и след като изборът на ОНС спира върху него и се уточнява идейния проект и с предварителната комисия и с правителствената, критиките и забележките не престават, та се е наложило на цели 9 листа авторът да обяснява идеята си. При това без да е мислил, "че с думи ще трябва да пояснявам онова съдържание", "защото произведението трябва само да разкрива своето съдържание". Въпреки че видът на паметника е синтез на дълго мислене и условия поставени от много хора, готовият временен макет построен на площада предизвикал нови спорове. Най-неочаквано новото тълкуване на образа на Ботев създало конфликт сред мнозина врачани, именно поради пълното разминаване с представата, наложена от стария паметник. Оказало се изведнъж, пред реалната перспектива той да бъде заменен с друг, че е скъп на врачани, че е станал част от градския облик и нова Враца, символ на града.
Оказало се, че независимо от всички критики и недоволства изказвани срещу него в продължение на толкова десетилетия, че за доста хора точно той е олицетворявал представата им за поета. Става ясно, че не е нито лесно, нито безболезнено да се изместят старите виждания за поета с нови. Че той се е сраснал с Враца.
Основният спор започнал още от липсата на размаханата сабя, която за голямото болшинство от хората била естествено продължение на огнения поглед, навъсените вежди, стройния стан и мъжествената стъпка. Ботев без вдигната сабя ? - това ли е нашият Ботев! - недоволствало множеството и дори започнало да съжалява за старото изображение. Оказва се, че колкото и да недоволствали и осмивали врачани старият паметник до тогава, представите им за Ботев оставали свързани задълго с него и доста трудно възприели не само новото му изображение, но и самата идея да бъде изобразен по нов начин. Скулптурът се е видял в чудо да обяснява нуждата от ново изображение на поета, без станалите неотделими от личността му жестове и атрибути. По време на издигането на макета на площада, чувал зад гърба си груби и жлъчни подмятания, грънчаря му поставил условие, да изобрази поета с вдигната сабя, за да му даде глина. Давали му съвети, идеи и препоръки, сравнявали, поставяли ултиматуми. Построяването на паметника показало,че личноста на Ботев неминумо събужда противоречиви мисли и чувства, главно заради широтата и многообразието си и всеки опит за улавянето му в художествен образ поражда спорове. Но може би точно споровете и различните тълкувания показват доколко е " жив", "тоз, който падне в бой за свобода".
И няма нищо смущаващо в това, че както и да е изобразен, той е обречен да смущава, защото най-смущаващото би било единствено безразличието. И ако не за друго, то поне като пусков срок за дългоотлагани проекти, той ще е все така необходим и в бъдеще.
Весела Пелова - Държавен архив
