Едва ли има българин, който като чуе за кораба „Радецки" да не си спомни онзи куплет от песента, в който се казва: „... и „Радецки" гордо плува по златни вълни". Да, но сега, а има вероятност и по време на тазгодишните Ботеви дни през май, песента може да се окаже фактически невярна. Защото единственият плаващ национален музей - корабът „Радецки" - всъщност не плува. Той стои здраво закотвен на брега и причината не са ледовете по Дунава, а непосилната сума от 200 000 лева, необходими за най-неотложните ремонти на историческата светиня.
Повече по темата разказа Людмила Дамянова, директор на Националния музей-параход „Радецки" - чуйте в звуковия файл.
И какво се оказва, че и сега, като през далечната 1964 година корабът „Радецки", който е неотменна част от българската история, разчита основно на децата. Тогава, преди 47 години, 1 милион и 200 хиляди деца от цялата страна дават по едно левче, за да бъде възстановен параходът и да продължи да напомня за смелия подвиг на Христо Ботев и неговите четници. И днес, пак към децата, и към всички родолюбиви българи се обръщат стопаните на парахода, с надеждата да се съберат 200 000 лева. Сума, достатъчна, за да може „Радецки" отново да пори вълните на тихия бял Дунав, а ние с гордо вдигнати чела да се наричаме българи.
Даренията за кампанията за ремонт на кораба "Радецки" се събират в сметка на сдружение "Училищно настоятелство при СОУ "Христо Ботев" - гр. Козлодуй - IBAN:
IBAN: BG50UBBS74261050316810 BIC: UBBSGSF
