На 29 септември, чрез различни събития и кампании, се отбелязва Денят на сърцето. Сърдечно-съдовите заболявания продължават да са най-честият убиец в световен мащаб. Все повече спада и възрастта на засегнатите. Най-малко 80% от преждевременните смъртни случаи от сърдечно-съдови заболявания и инсулт, обаче, могат да бъдат избегнати чрез контролиране на рискови фактори като тютюнопушене, вредна употреба на алкохол, голям прием на сол, липса на физическа активност и повишено кръвно налягане. Основният убиец у нас са сърдечно-съдовите заболявания с основните си две фатални проявления каквито са миокардният инфаркт и мозъчният инсулт. Повече за това как можем да предпазим сърцето си научаваме от кардиолога и директор на Специализираната болница за активно лечение по кардиология във Велико Търново.
Г-жо Томова, днес отбелязваме Световния ден на сърцето. Бихте ли разказали малко история за датата и от кога се отбелязва у нас?
На 29 септември, по традиция, се чества Световния ден на сърцето. Това е една инициатива на Световната здравна организация, която е насочена изцяло към т.нар. „потребители“ – към пациентите, които навсякъде по света имат нужда да научат повече за това какво прави тяхното сърце 24 часа в денонощието, кои са опасните симптоми, при които трябва да реагират, как трябва да щадят сърцето и т.н. Хората трябва да знаят, че трябва поне веднъж в годината да ходят на профилактичен преглед, да измерват артериалното си налягане, да си правят кардиограма, за да може ако има някакви отклонения, да се търсят причините и да се насочат към съответния специалист. Като цяло смисълът на този ден е превенцията, която е обърната изцяло към пациентите. Ние кардиолозите, и специално аз и колегите ми от Специализираната болница за активно лечение по кардиология във Велико Търново, отбелязваме този ден за 9-та поредна година - още от създаването на болницата през 2008 година.
Какви инициативи сте организирали за популяризиране на датата и превенцията от сърдечно-съдови заболявания?
Предвиждаме наши представители да бъдат на различни места във Велико Търново – основно пред Общината и по главните улици. Те ще раздават флаери, в които са описани рисковите фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания, първите симптоми на исхемичната болест на сърцето и съответно на инфаркта, който е най-страшен, как се определя рискът от това дали можем или не можем да заболеем от някакъв сериозен сърдечно-съдов проблем, какво трябва да правим, какво не бива да правим и т.н. Освен това, сутринта между 10.00 и 12.00 часа, сме обявили нещо като Ден на отворените врати в Медицинския център, който се намира на бул. „България“ 38 и в Специализираната болница за активно лечение по кардиология във Велико Търново. Ще приемаме пациенти било то наши, или хора, които никога не са лежали при нас, ще измерваме стойностите на кръвното им налягане и ще коментираме как трябва да се профилактират тези заболявания, както и какъв е лечебният процес, ако те вече са налични. Ако някъде установим отклонения или висок риск, на тези пациенти ще бъде препоръчано, амбулаторно или в болнична обстановка, да бъдат уточнени рисковете.
Тъй като рязко спаднаха температурите – до преди седмица градусите стигаха до 35, а сега навън е под 20 градуса, можем ли да кажем как влияе студа на сърцето, както и вредни ли са ниските температури толкова, колкото и високите?
Да, за съжаление застудяването на времето води до значително увеличение на пациентите, които са със сърдечно-съдова патология и това се обяснява основно с факта, че когато е студено периферните ни съдове се свиват, кръвното налягане се покачва и оттам нататък има неадекватност между потребностите от кислород на сърцето и организма и доставките на сърдечния мускул. Това е причина да зачестяват както ритъмните, така и проводните отношения. По-високите стойности на кръвното налягане, хипертоничните кризи и стенокардните оплаквания също започват да зачестяват. В тази връзка ние съветваме пациентите да се обличат топло, да внимават при излизане от топло на много студено и като цяло да се пазят, защото сърцето не обича студа и ниските температури.
А кои хора са най-податливи на сърдечни заболявания?
Това е малко трудно да се каже. Разбира се, с напредване на възрастта, рискът от развитие на някакъв сърдечно-съдов инцидент се увеличава. Това се случва най-вече, защото след толкова години работа, по артериите ни се натрупват плаки от холестерол, те стесняват лумина и от там се увеличава рискът да развием исхемична болест на сърцето, включително и в най-тежкия й вариант – остър миокарден инфаркт. Не по-малко застрашени са и по-младите хора. Факторите са много, не е само възрастта – стресът, употребата на алкохол и цигари, наднорменото тегло, наличното високо кръвно налягане, което не е лекувано или не е лекувано адекватно. Така че факторите, които влияят дали ще се развие или не едно сърдечно-съдово заболяване са комплексни. Затова именно в този ден искаме да пропагандираме всички тези рискови фактори, условията за развитие и начални симптоми на тези заболявания, за да са достатъчно ограмотени пациентите ни и да знаят, че при наличието на такива симптоми трябва да потърсят лекарска помощ, а не да разчитат на самолечение.
Можем ли да направим профил на пациентите, които посещават кардиологичната болница – пол, възраст, оплаквания? Попаднах на статистика, която сочи, че най-често пациенти със сърдечно-съдови заболявания са мъже над 45 години.
Да, така е. Мъжкият пол в по-ранна възраст е рисков фактор. След менопаузата, тоест след 5-тата декада, при жените наличието на тези сърдечно-съдови промени почти се изравнява с това на мъжете. А отделно ритъмни и прободни нарушения може да има и в далеч по-млада възраст. За куриоз ще спомена, че най-младият пациент, който сме имали, беше 21-годишен студент с инфаркт на миокарда. Имали сме пациенти и на 90 години. Така че, много е голяма границата, за да определя точен профил, но да – предимно са хора след 50-годишна възраст, когато тази патология се засилва. Хубавото е, че младите хора вече започват да мислят, че здравето не е дадено като константна величина и че трябва да полагат грижи, за да са здрави и съответно да са работоспособни, да градят кариера и да се развиват. Сякаш хората от средната генерация нататък повече приемат здравето априори.
Колко пациенти месечно се лекуват в болницата?
Средният прием на пациенти е около 200, като през зимния сезон сме стигали и до 250. Около 10-15 човека с инфаркт минават през болницата на месец, което за година прави поне 200.
Това, в сравнение с миналата година, увеличение ли е или намаление в броя на инфарктите за година?
Като цяло прави много приятно впечатление фактът, че пациентите все по-навреме търсят помощ от лекар, а не чакат дълго време с болка в гърдите и се успокояват, че „то е нещо простудно“, „от климатика е“ или „от принудителна поза“. А иначе числото на инфарктите е почти константно, но е хубаво, че пациентите идват на време, защото за лекарите е много важен „първия златен час“. Тоест колкото по-рано дойде пациент с остър коронарен синдром, толкова по-голяма е успеваемостта ни, по-бързо успяваме да реканализираме виновния съд, не настъпват тежки проблеми и увреждания на сърцето и самия пациент се възстановява по-бързо.
В какво съотношение са пациентите, които сте приели с генетични заболявания и тези, които в последствие са ги получили?
За да се докаже, че едно заболяване е генетично, трябва да се направи генетично изследване в София, което включва и изследване на родителите, за да може да се докаже дали детето, също като родителите, има генетична аномалия. Като цяло приемаме, че ако при един от родителите в по-ранна възраст има изразена някаква сърдечно-съдова патология, то и вероятността детето да я има е много голяма. Затова се опитваме да държим в нормални стойности рисковите фактори, които бихме могли да контролираме. Това е с цел да не се допусне или да се отложи много напред във времето клиничната изява на тази патология.
Имате ли данни относно смъртността от сърдечно-съдови заболявания в България?
За съжаление, България продължава да заема едно от челните места, поне в Европа, по отношение на заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания и по отношение на смъртността. В интерес на истината хубаво е, че се откриват по-навреме и се лекуват по-рано, но все пак при сърдечно-съдовите заболявания се включват и инсулта и периферните ангеопатии, разширените вени, тромбозите и т.н. Като цяло онкологичните и сърдечно-съдовите заболявания продължават да са на чело на класацията като причина за общата смъртност у нас.
В заключение какви съвети бихте дали на нашите читатели, за да предпазят сърцето си?
Бих посъветвала всички да използват това, което здравноосигурителната система им дава – един път в годината да си направят профилактичен преглед при общопрактикуващия лекар, да си направят предвидения минимум от параклинични изследвания, който включва изследвания на кръвна захар и на мастна обмяна, да си направят кардиограма и да следят кръвното си налягане. Целта на тези профилактични прегледи е да се хванат на време отклоненията и да се предприемат необходимите мерки – хигиено-диетични или медикаментозни, за да може организма да работи в нормална среда и да достигнем до нормалните показатели по отношение на пулс, артериално налягане и параклинични изследвания.
Г-жо Томова, днес отбелязваме Световния ден на сърцето. Бихте ли разказали малко история за датата и от кога се отбелязва у нас?
На 29 септември, по традиция, се чества Световния ден на сърцето. Това е една инициатива на Световната здравна организация, която е насочена изцяло към т.нар. „потребители“ – към пациентите, които навсякъде по света имат нужда да научат повече за това какво прави тяхното сърце 24 часа в денонощието, кои са опасните симптоми, при които трябва да реагират, как трябва да щадят сърцето и т.н. Хората трябва да знаят, че трябва поне веднъж в годината да ходят на профилактичен преглед, да измерват артериалното си налягане, да си правят кардиограма, за да може ако има някакви отклонения, да се търсят причините и да се насочат към съответния специалист. Като цяло смисълът на този ден е превенцията, която е обърната изцяло към пациентите. Ние кардиолозите, и специално аз и колегите ми от Специализираната болница за активно лечение по кардиология във Велико Търново, отбелязваме този ден за 9-та поредна година - още от създаването на болницата през 2008 година.
Какви инициативи сте организирали за популяризиране на датата и превенцията от сърдечно-съдови заболявания?
Предвиждаме наши представители да бъдат на различни места във Велико Търново – основно пред Общината и по главните улици. Те ще раздават флаери, в които са описани рисковите фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания, първите симптоми на исхемичната болест на сърцето и съответно на инфаркта, който е най-страшен, как се определя рискът от това дали можем или не можем да заболеем от някакъв сериозен сърдечно-съдов проблем, какво трябва да правим, какво не бива да правим и т.н. Освен това, сутринта между 10.00 и 12.00 часа, сме обявили нещо като Ден на отворените врати в Медицинския център, който се намира на бул. „България“ 38 и в Специализираната болница за активно лечение по кардиология във Велико Търново. Ще приемаме пациенти било то наши, или хора, които никога не са лежали при нас, ще измерваме стойностите на кръвното им налягане и ще коментираме как трябва да се профилактират тези заболявания, както и какъв е лечебният процес, ако те вече са налични. Ако някъде установим отклонения или висок риск, на тези пациенти ще бъде препоръчано, амбулаторно или в болнична обстановка, да бъдат уточнени рисковете.
Тъй като рязко спаднаха температурите – до преди седмица градусите стигаха до 35, а сега навън е под 20 градуса, можем ли да кажем как влияе студа на сърцето, както и вредни ли са ниските температури толкова, колкото и високите?
Да, за съжаление застудяването на времето води до значително увеличение на пациентите, които са със сърдечно-съдова патология и това се обяснява основно с факта, че когато е студено периферните ни съдове се свиват, кръвното налягане се покачва и оттам нататък има неадекватност между потребностите от кислород на сърцето и организма и доставките на сърдечния мускул. Това е причина да зачестяват както ритъмните, така и проводните отношения. По-високите стойности на кръвното налягане, хипертоничните кризи и стенокардните оплаквания също започват да зачестяват. В тази връзка ние съветваме пациентите да се обличат топло, да внимават при излизане от топло на много студено и като цяло да се пазят, защото сърцето не обича студа и ниските температури.
А кои хора са най-податливи на сърдечни заболявания?
Това е малко трудно да се каже. Разбира се, с напредване на възрастта, рискът от развитие на някакъв сърдечно-съдов инцидент се увеличава. Това се случва най-вече, защото след толкова години работа, по артериите ни се натрупват плаки от холестерол, те стесняват лумина и от там се увеличава рискът да развием исхемична болест на сърцето, включително и в най-тежкия й вариант – остър миокарден инфаркт. Не по-малко застрашени са и по-младите хора. Факторите са много, не е само възрастта – стресът, употребата на алкохол и цигари, наднорменото тегло, наличното високо кръвно налягане, което не е лекувано или не е лекувано адекватно. Така че факторите, които влияят дали ще се развие или не едно сърдечно-съдово заболяване са комплексни. Затова именно в този ден искаме да пропагандираме всички тези рискови фактори, условията за развитие и начални симптоми на тези заболявания, за да са достатъчно ограмотени пациентите ни и да знаят, че при наличието на такива симптоми трябва да потърсят лекарска помощ, а не да разчитат на самолечение.
Можем ли да направим профил на пациентите, които посещават кардиологичната болница – пол, възраст, оплаквания? Попаднах на статистика, която сочи, че най-често пациенти със сърдечно-съдови заболявания са мъже над 45 години.
Да, така е. Мъжкият пол в по-ранна възраст е рисков фактор. След менопаузата, тоест след 5-тата декада, при жените наличието на тези сърдечно-съдови промени почти се изравнява с това на мъжете. А отделно ритъмни и прободни нарушения може да има и в далеч по-млада възраст. За куриоз ще спомена, че най-младият пациент, който сме имали, беше 21-годишен студент с инфаркт на миокарда. Имали сме пациенти и на 90 години. Така че, много е голяма границата, за да определя точен профил, но да – предимно са хора след 50-годишна възраст, когато тази патология се засилва. Хубавото е, че младите хора вече започват да мислят, че здравето не е дадено като константна величина и че трябва да полагат грижи, за да са здрави и съответно да са работоспособни, да градят кариера и да се развиват. Сякаш хората от средната генерация нататък повече приемат здравето априори.
Колко пациенти месечно се лекуват в болницата?
Средният прием на пациенти е около 200, като през зимния сезон сме стигали и до 250. Около 10-15 човека с инфаркт минават през болницата на месец, което за година прави поне 200.
Това, в сравнение с миналата година, увеличение ли е или намаление в броя на инфарктите за година?
Като цяло прави много приятно впечатление фактът, че пациентите все по-навреме търсят помощ от лекар, а не чакат дълго време с болка в гърдите и се успокояват, че „то е нещо простудно“, „от климатика е“ или „от принудителна поза“. А иначе числото на инфарктите е почти константно, но е хубаво, че пациентите идват на време, защото за лекарите е много важен „първия златен час“. Тоест колкото по-рано дойде пациент с остър коронарен синдром, толкова по-голяма е успеваемостта ни, по-бързо успяваме да реканализираме виновния съд, не настъпват тежки проблеми и увреждания на сърцето и самия пациент се възстановява по-бързо.
В какво съотношение са пациентите, които сте приели с генетични заболявания и тези, които в последствие са ги получили?
За да се докаже, че едно заболяване е генетично, трябва да се направи генетично изследване в София, което включва и изследване на родителите, за да може да се докаже дали детето, също като родителите, има генетична аномалия. Като цяло приемаме, че ако при един от родителите в по-ранна възраст има изразена някаква сърдечно-съдова патология, то и вероятността детето да я има е много голяма. Затова се опитваме да държим в нормални стойности рисковите фактори, които бихме могли да контролираме. Това е с цел да не се допусне или да се отложи много напред във времето клиничната изява на тази патология.
Имате ли данни относно смъртността от сърдечно-съдови заболявания в България?
За съжаление, България продължава да заема едно от челните места, поне в Европа, по отношение на заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания и по отношение на смъртността. В интерес на истината хубаво е, че се откриват по-навреме и се лекуват по-рано, но все пак при сърдечно-съдовите заболявания се включват и инсулта и периферните ангеопатии, разширените вени, тромбозите и т.н. Като цяло онкологичните и сърдечно-съдовите заболявания продължават да са на чело на класацията като причина за общата смъртност у нас.
В заключение какви съвети бихте дали на нашите читатели, за да предпазят сърцето си?
Бих посъветвала всички да използват това, което здравноосигурителната система им дава – един път в годината да си направят профилактичен преглед при общопрактикуващия лекар, да си направят предвидения минимум от параклинични изследвания, който включва изследвания на кръвна захар и на мастна обмяна, да си направят кардиограма и да следят кръвното си налягане. Целта на тези профилактични прегледи е да се хванат на време отклоненията и да се предприемат необходимите мерки – хигиено-диетични или медикаментозни, за да може организма да работи в нормална среда и да достигнем до нормалните показатели по отношение на пулс, артериално налягане и параклинични изследвания.
