Година преди Освобождението в България грейва първата коледна елха. „Според редица източници тя е украсена от руските офицери на генерал Гурко на 23 декември 1877 година”, разказа Тодорка Недева от Регионалния исторически музей във Велико Търново. Две години по- късно горската омайница грейва с истинската си прелест в София по инициатива на княгиня Климентина. Тя организира пищно дворцово тържество за учениците от столичните училища. Елхата предизвиква бурен възторг сред малчуганите, които не смеят дори да ахнат. Само детското лице на Александър Божинов от Свищов остава намръщено. Момчето не получило подарък, защото закъсняло за празника. По- късно става прочут карикатурист и често осмива царските особи.
„Така можем да кажем, че освен радост, Коледа е предизвиквала и някои детски тревоги”, каза музейната уредничка. През 1879 година елхата се появява за първи път в частен дом на прием на големия български държавник и бележит търновец Стефан Стамболов. Дръвчето е украсено с гирлянди, стъклени топки и бляскави играчки. След края на приема всеки гост получил правото да отнесе по една играчка за спомен. Така Стамболов дава тон за поевропейчването на Коледа.
„Елхата влиза в градския бит на старата столица около 20-те години на 20 в. Горските красавици се доставяли от градския разсадник и се украсявали в редица институции. Първоначално търновци обкичвали дръвчетата с ябълки, орехи, пуканки и собственоръчно направени хартиени гирлянди. По- късно по сергиите се появили и вносни комплекти по стъклени играчки. Те се продавали по 10-12 лв., а по луксозните за по 100 лв. Тогава жизненият минимум на хората е бил 30 лв.”, посочи Тодорка Недева.
Самото коледно тържество със сценки, стихчета, песни и празнична томбола се наричало “елха”. Поканата за такова събитие става въпрос на чест и престиж за всички по- първи хора в града. Повечето местния величия пък с удоволствие развързвали кесията си за благотворителност.
По отношение на Бъдни вечер търновци били традиционалисти. 7, 9 или 12 постни ястия слагали на трапезата. Обикновено предпочитали нечетен брой блюда, но някои в желанието си да измолят благоденствие, приготвяли по едно ястие за всеки месец от годината. Сърми, чушки, сушени плодове и мед задължително са присъствали на празничната трапеза, която макар и поста е била много богата. През 50-те години на 20 в. в Търново за първи път пристига Дядо Мраз. „Добрият старец идва като влияние от бившия Съветски съюз. Той обаче раздавал подаръци на послушните деца през новогодишната нощ”, добави музейната уредничка.
Чуйте целия репортаж в звуковия файл.
