Музей Възраждане и Учредително събрание-Велико Търново
С тържествено заседание на 44-то Народно събрание във Велико Търново започна отбелязването на 140 години от приемането на Търновската конституция. То започна преди минути в залата на Учредителното събрание, а в 10.50 часа народните представители ще се насладят на възстановка на събитията от 1879 г.
Предвижда се изказвания да направят председателят на Народното събрание Цвета Караянчева и председателите на парламентарните групи. Народните представители ще приемат Обръщение към българския народ по повод 140-годишнината от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция.
Тържественото честване на годишнината започна сутринта с молебен в Катедрален храм „Рождество на Св. Богородица“.
Рени Първанова
Народните представители бяха посрещнати в 10.00 часа в музей „Възраждане и Учредително събрание“, където в момента се състои тържествената сесия на 44-то Народно събрание.
В 12.30 часа депутатите ще поднесат венци и цветя на паметника „Майка България“. Те ще наблюдават спектакъла „Искри“ на Националната гвардейска част и изпълнения на младежите от Детско-юношески фолклорен ансамбъл „Българче“.
Тържествената заря-проверка по повод 140-годишнината от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция ще започне в 20.30 часа на площад „Цар Асен I”. Присъстващите ще наблюдават и аудио-визуалния спектакъл „Царевград Търнов - звук и светлина“.
На 16 април отбелязваме Деня на Българската Конституция и професионален празник на юристите. На днешния ден през 1879 г. Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция - първата конституция на България.
Събитието се случва във Велико Търново след Берлинския конгрес /13 юни-13 юли 1878 г./.Официалното й наименование е „Конституция на Българското княжество“.
Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.
Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 23 януари 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му.
При това обсъждане се формират две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г.
Съгласно чл.4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство“.Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт.
Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер,
Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др.
От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля.
Любопитен факт е, че в документа няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията. Гражданите се именуват като „поданици“.
