Ръст на преминалите болни през 2016 година отчитат от МБАЛ „Св.Иван Рилски” Горна Оряховица. Тенденцията е за пръв път от четири години насам. През миналата година в здравното заведение са били хоспитализирани 9 584 човека, а за 2015 г. – 9 506.
„Качеството на медицинската дейност е основният критерий за дейността на една болница, която е търговско дружество”, каза управителят на болницата в Горна Оряховица д-р Иван Иванов. Отчетът на стационара за миналата година ще бъде парафиран от одитори и ще бъде представен на сесията на горнооряховския парламент в края на март.
Тежкото финансово състояние, в което д-р Иванов е заварил общинската болница преди година, няма как рязко да се подобри „с магическа пръчка“. Причината е, че не само финансовите проблеми са на фокус, а се търси баланс и с качеството на предоставяните здравни услуги в името на пациента, обясни управителят.
Голяма част от негативните тенденции обаче са стопирани. Стопени са и част от неразплатените задължения на стационара.
Годишният бюджет на болницата в железничарския град е 4,6 милиона лева, а на областната болница – с близо 19 милиона лева ( или с около 4 пъти по- голям), а годишно през нея преминават два пъти повече пациенти в сравнение с горнооряховската.
Няколко отделения отчитат ръст на лекуваните пациенти - Второ вътрешно отделение, където се увеличават болните с белодробни и ендокринни заболявания, както и неинсулино зависимите с диабет от II тип, в Трето вътрешно- където има ръст на болните със сърдечна недостатъчност, в отделението по инфекциозни болести, в Отделението по неврология, където пациентите са се увеличили с 260 в сравнение с 2015 г. С почти 50% се увеличават пациентите с мозъчен инсулт, което е тревожна тенденция и за страната. В отделението по УНГ също нарастват болните - с 50 човека, както и в хирургичното, където увеличението е с 80 души. Едни от най-масовите заболявания са неинсулинозависим захарен диабет, старческа катаракта, исхемичен мозъчен инфаркт и хеморагичен инфаркт на мозъка.
Заради въведената в средата на миналата година лапароскопска коремна хирургия, се отчита ръст на оперативните интервенции на жлъчно- каменна болест. Дисковите хернии и бъбречните заболявания, са сред другите увеличени заболявания.
Ръст на приходите в размер на 3,19 % или от 4 484 000 лева на 4 628 000 лева спрямо 2015 отчитат още в стационара. Разликата от 143 хил. лева е от средства по клинични пътеки, плащани от РЗОК, от такси, от външни фирми и такси. Най-голям дял при увеличението е от изплатените суми от МЗ за пациентите, преминали през Спешна помощ, които са прегледани, но не са хоспитализирани. През 2015 г. тази сума е била 26 500, а през миналата година здравното ведомство е платило 53 500 лева.
Просрочените задължения на болницата са намалели с 34% за година, отчита още д-р Иванов. През 2015 г. те са били в размер на 614 000 лева, а през следващата се стопяват на 402 000 лева. Най-голям дял от тях са към доставчици за медикаменти – около 211 000 лева. Драстично са паднали разходите за наказателни постановления, лихви и санкции – от 71 000 лева преди две години на 11 000 лева – през 2016 г. С над 60 хиляди лева са намалели разходите за суровини и консумативи- газ, ток, вода, след въведени ограничителни мерки. Със 150 хил. лева са нараснали разходите през 2016 г. за Фонд „Работна заплата“, отчита още управителят на лечебното заведение. Заплатите на персонала са увеличавани двуразово през годината, като са нараснали с 14%. Средната брутна заплата в болницата е станала от 786 лева на 893 лева.
„Изпитваме остър дефицит на медицински персонал и се опитваме всякак да задържим кадрите си”, коментира д-р Иванов. „Недостигът може до доведе до срив в някое отделение и оттам- в предлагането на медицинската услуга и липса на клинични пътеки.“, каза още д-р Иванов.
В реанимация очакват нови клинични пътеки, тъй като досега нямаше договор с РЗОК, но от миналата година отделението е с второ ниво на компетентност. Изцяло с общински средства от болницата смятат да закупят нов скенер и се надяват Общинският съвет да одобри този разход. „Необходим ни е нов скенер, но в конфигурация с нов рентген, защото сегашният е на близо 30 години, произведен в несъществуващата ГДР. Поддръжката му е трудна и скъпа. Много по-евтино е да вземем тази апаратура в комплект от една фирма, на разсрочено плащане. Така качествено ще се подобри диагностиката”, обясни д-р Иванов. Той е получил две оферти за тази апаратура, като приблизителната им цена е около 500 хиляди.
За 2017 г. Община Горна Оряховица е заложила средства в бюджета от 100 000 лева за скенер. „За мен да поема задлъжнялата болница е предизвикателство, надявам се, че ще продължим да отчитаме положителни тенденции в дейността й”, признава още д-р Иванов. „Най-важното е, че имам изключителното разбиране и подкрепа от Общината, която не само материално подпомага болницата, но и подкрепя усилията да привличаме пациенти, и оздравителните мерки.“, каза още управителят на горноряховската болница
„Качеството на медицинската дейност е основният критерий за дейността на една болница, която е търговско дружество”, каза управителят на болницата в Горна Оряховица д-р Иван Иванов. Отчетът на стационара за миналата година ще бъде парафиран от одитори и ще бъде представен на сесията на горнооряховския парламент в края на март.
Тежкото финансово състояние, в което д-р Иванов е заварил общинската болница преди година, няма как рязко да се подобри „с магическа пръчка“. Причината е, че не само финансовите проблеми са на фокус, а се търси баланс и с качеството на предоставяните здравни услуги в името на пациента, обясни управителят.
Голяма част от негативните тенденции обаче са стопирани. Стопени са и част от неразплатените задължения на стационара.
Годишният бюджет на болницата в железничарския град е 4,6 милиона лева, а на областната болница – с близо 19 милиона лева ( или с около 4 пъти по- голям), а годишно през нея преминават два пъти повече пациенти в сравнение с горнооряховската.
Няколко отделения отчитат ръст на лекуваните пациенти - Второ вътрешно отделение, където се увеличават болните с белодробни и ендокринни заболявания, както и неинсулино зависимите с диабет от II тип, в Трето вътрешно- където има ръст на болните със сърдечна недостатъчност, в отделението по инфекциозни болести, в Отделението по неврология, където пациентите са се увеличили с 260 в сравнение с 2015 г. С почти 50% се увеличават пациентите с мозъчен инсулт, което е тревожна тенденция и за страната. В отделението по УНГ също нарастват болните - с 50 човека, както и в хирургичното, където увеличението е с 80 души. Едни от най-масовите заболявания са неинсулинозависим захарен диабет, старческа катаракта, исхемичен мозъчен инфаркт и хеморагичен инфаркт на мозъка.
Заради въведената в средата на миналата година лапароскопска коремна хирургия, се отчита ръст на оперативните интервенции на жлъчно- каменна болест. Дисковите хернии и бъбречните заболявания, са сред другите увеличени заболявания.
Ръст на приходите в размер на 3,19 % или от 4 484 000 лева на 4 628 000 лева спрямо 2015 отчитат още в стационара. Разликата от 143 хил. лева е от средства по клинични пътеки, плащани от РЗОК, от такси, от външни фирми и такси. Най-голям дял при увеличението е от изплатените суми от МЗ за пациентите, преминали през Спешна помощ, които са прегледани, но не са хоспитализирани. През 2015 г. тази сума е била 26 500, а през миналата година здравното ведомство е платило 53 500 лева.
Просрочените задължения на болницата са намалели с 34% за година, отчита още д-р Иванов. През 2015 г. те са били в размер на 614 000 лева, а през следващата се стопяват на 402 000 лева. Най-голям дял от тях са към доставчици за медикаменти – около 211 000 лева. Драстично са паднали разходите за наказателни постановления, лихви и санкции – от 71 000 лева преди две години на 11 000 лева – през 2016 г. С над 60 хиляди лева са намалели разходите за суровини и консумативи- газ, ток, вода, след въведени ограничителни мерки. Със 150 хил. лева са нараснали разходите през 2016 г. за Фонд „Работна заплата“, отчита още управителят на лечебното заведение. Заплатите на персонала са увеличавани двуразово през годината, като са нараснали с 14%. Средната брутна заплата в болницата е станала от 786 лева на 893 лева.
„Изпитваме остър дефицит на медицински персонал и се опитваме всякак да задържим кадрите си”, коментира д-р Иванов. „Недостигът може до доведе до срив в някое отделение и оттам- в предлагането на медицинската услуга и липса на клинични пътеки.“, каза още д-р Иванов.
В реанимация очакват нови клинични пътеки, тъй като досега нямаше договор с РЗОК, но от миналата година отделението е с второ ниво на компетентност. Изцяло с общински средства от болницата смятат да закупят нов скенер и се надяват Общинският съвет да одобри този разход. „Необходим ни е нов скенер, но в конфигурация с нов рентген, защото сегашният е на близо 30 години, произведен в несъществуващата ГДР. Поддръжката му е трудна и скъпа. Много по-евтино е да вземем тази апаратура в комплект от една фирма, на разсрочено плащане. Така качествено ще се подобри диагностиката”, обясни д-р Иванов. Той е получил две оферти за тази апаратура, като приблизителната им цена е около 500 хиляди.
За 2017 г. Община Горна Оряховица е заложила средства в бюджета от 100 000 лева за скенер. „За мен да поема задлъжнялата болница е предизвикателство, надявам се, че ще продължим да отчитаме положителни тенденции в дейността й”, признава още д-р Иванов. „Най-важното е, че имам изключителното разбиране и подкрепа от Общината, която не само материално подпомага болницата, но и подкрепя усилията да привличаме пациенти, и оздравителните мерки.“, каза още управителят на горноряховската болница
