Датата 6 септември е ключово събитие за родната история- Обединението на Северна и Южна България след Освобождението ни от Османско иго. „Този процес тръгва от народните низини, тъй като Източна Румелия е една изкуствено създадена териториална единица. Тя е неестествена най- вече за хората, които живеят в тези граници. Те жадували обединение, това е бил техен идеал”, обясни Емил Врежаков, уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Той припомни, че от пролетта на 1885 година, сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов Българският таен централен революционен комитет, се заема активно с пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. Най- масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от цялата страна. Комитетът се свързва с командира на жандармерията майор Райчо Николов и с офицери в местните гарнизони.
Всъщност самият Райчо Николов е един от символите на Съединението. Неговата личност е пряко свързана с Велико Търново- роден е през 1840 година в Райковци. „Съвсем малък остава сирак и е принуден да чиракува в Търново. След известно време се премества в Русе, където изучава занаята кожухарство. По време на Кримската война, едва навършил 14 години, той извършва първият си смел подвиг. В кръчмата, разположена на първия етаж от къщата, в която е пребивавал, чул турски войници да говорят за готвеното нападение срещу руската войска, разположена в северната страна на Дунав”, посочи историкът. Райчо Николов по собствена инициатива и с риск за живота си преплувал реката и известил руснаците. Така освен, че спасил много животи, но предотвратил разграбването на Русе. Награден е от руския император и получава възможност да стане офицер в руската армия след като завърши военна кадетска школа там. Той обаче не спира да се интересува от съдбата на Отечеството си. Завърнал се в България и е назначен за директор на жандармерията в Пловдив. На 6 септември заема поста комендант на града, но загива същия ден нелепо. „Когато отива в пощенската станция да изпрати телеграма и да извести за Съединението, началникът на пощата помислил, че е дошъл да го арестува, побягнал, а Райчо Николов го подгонва. Началникът стрелял и го убил. Така по грешка българин убива българин”, обясни Емил Врежаков.
По негови думи Съединението на 6 септември се случва преждевременно, тъй като този акт е бил планиран за средата на същия месец. На 2 септември в Панагюрище избухнал бунт, който бързо бил овладян. Три дни по- късно в Пазарджик е вдигнато въстание, където привържениците на Съединението установяват собствено управление. Въстават и селата около Пловдив. През нощта срещу 6 септември войски свалят Румелийското правителство и генерал- губернаторът Гавраил Кръстевич. Временното правителство начело с Георги Странски обявило обща мобилизация и кани княз Александър Батенберг да подкрепи Съединението.
Министър- председателят Петко Каравелов се заел да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември княз Александър I издал прокламация, в която се обявява за „княз на Северна и Южна България”. Емил Врежаков сподели, че в експозицията на Регионалния исторически музей има няколко витрини пряко свързани със Съединението- прокламации, актове, снимки и документи, които могат да бъдат разгледани от всички посетители.
Според него целият процес е оставил няколко важни урока на съвременните българи. „Идеята е тръгнала от народа и е приета от висшестоящите, въпреки че тогавашният министър- председател е имал особено мнение. Всеки е имал собствено виждане, но когато е дошъл решителният час са се обединили, преодолели са различията си и са постигнали успех. Така, че това е един подобаващ урок за обединение”, каза историкът.
