В. Търново

Магията на театралните костюми на Великотърновския театър

2 януари 2017 10:00

Театралните костюми са неизменна част от всеки спектакъл. Те допълват сценичния образ на актьорите и помагат на тях, и публиката да достигнат до епохата и образа, които се претворяват на сцената.

Музикално-драматичен театър “Константин Кисимов” във Велико Търново пази огромно богатство от над 20 хиляди театрални костюма. Гардеробът на театъра е един от най – богатите у нас, а за костюмите се грижат гардеробиерките Светла Терзиева и Росица Йорданова. От тях зависи всеки певец или актьор, който стъпва на сцената, да бъде с перфектен костюм, с който най – добре ще се допълни сценичният му образ, за да достигне до сърцата на публиката.

Сред сценичните реликви във Великотърновския театър са костюми на Константин Кисимов, Димитър Панов и Елена Стефанова. В Храма на Мелпомена се пазят уникални виенски дрехи на бивш търновски кмет, както и костюми на стари болярски родове.

Малцина обаче си дават сметка, че неизменна част от костюмите са аксесоарите, за които обикновено не се говори. А именно шапките, перуките, бижутата допълват блясъка на всеки костюм.

“Перуките и шапките са част от аксесоарите към един театрален костюм, който в класическия, оперетен вариант не може да мине без тях. Ръкавици, шапки, бижута, които са малко по – особени за сцена, малко по – големи, не като в живота допълват костюма”, обясни дългогодишният гардеробиер в театъра Светла Терзиева. “И ние започнахме от години да се учим от колегите, които са предавали занаята и да правим така, че актьорите да се чувстват добре на сцената и всичко да е в стила, да бъде издържано и по проекта на художника”, разкрива гардеробиерката на Великотърновския театър.

“Всички театрални костюми се работят по проект на художници, с които ние работим по скиците и по принцип не излизаме от тази скица, от зададените ни неща. И тъй като шапката и перуката са част от костюма, с годините започнах да правя и това”, споделя Светла.

За тази и страст я запалва приятелка от Софийска опера, която е правила шапки за Музикалния театър. Тя дала идеята и с помощта на колежките си Росица Йорданова и шивачката Марина решили да опитат. “Първата оперета мисля, че беше Веселата вдовица. За един валс на балерините направихме съвсем малки половинки шапки, които бяха що – годе прилично направени с много рози, които обшихме отгоре. И се закрастих и започнах да ги правя. Продължих да правя по – големи и по – големи, и в един момент направих почти 40 шапки за изложба, но тя така и не се реализира”, връща се в спомените си гардеробиерката.

За спектаклите се работи с художници, които дават моделите. Взема се плат от плата на роклята или допълнението и така се правят шапките, разкрива театралните тънкости Светла.

В театъра се правят и бижута. Дамата с дългогодишен опит обяснява, че купуват готови неща и правят съответните модификации, за да направят по – едри и ефектни бижута за сцена. Ръкавиците на една кука се плетат ръчно от тях, а тези с пръсти, се купуват от търговската мрежа. В някои спектакли се използват и чантички, но напоследък това е рядкост.

“Най – голямата част от аксесоара е перуката. Тя е много голяма част от визията на актьора. В постановките на драматичния състав прическите се правят на живо в момента, преди спектакъла. Докато в оперетните спектакли е по - трудоемко и там се прави перука допълнение, което се навива предварително и вечерта се слага, за да може да изглеждат в стила с оперетните букли”, продължава разказа си Светла Терзиева.

“През 2017 ми предстои едно голямо предизвикателство - това са перуките на Тартюф . Всеки един от костюмите има определена класическа перука в определен цвят. В момента си подготвяме косите и цвета, за да може да се обработят. Надявам се да постигнем желаното и през Новата година да видите класическия вариант на Тартюф с големите високи перуки и разноцветни според цвета на костюма”, разкрива гардеробиерката на Храма на Мелпомена.

Тя признава, че най – трудно и е било да направи перука за големия Коста Цонев в мюзикъла “Дон Кихот – Човекът от Ла Манча”. Въпреки усилията, перуката не станала така както актьорът я искал и затова решили да боядисват косата му със спрей, за да я направят по – тъмна и да изглежда по – млад. За сметка на това мустаците и брадата станали сполучливи и големият актьор ги слагал във всички представления с търновския театър.

“Най – лесна ми беше една шапка, която реших да правя за Цанка Цанева за Народното събрание – “Жените бунтарки”. Това е извън репертоара на театъра, но се прави почти всяка година в Народното събрание и шапката трябваше да бъде голяма колкото на Сара Бернар, огромната черна шапка от снимките. Беше трудна задача, но толкова бях нахъсена да я направя, че стана веднага, в рамките на една седмица беше готова. Цанка беше на изпълнение с нея и я пазя като спомен за едно от първите неща, които много бързо направих”, разкрива Светла.

Тя се гордее и с шапката на Ана Главари от оперетата “Веселата вдовица”. Художникът по костюмите Радостин Чомаков искал огромна шапка, но трябвало да е лека, за да е удобна за носене. Това можело да се постигне единствено с тюл. За целта Светла и колежките й набрали четири вида тюл от четири цвята. В крайна сметка шапката не станала особено лека, но е ефектна и актрисата я носи в първо действие на оперетата.

“Правила съм много перуки за детски постановки. Интересно е да направиш нещо, което не си правил и да го харесат хората, да го харесат зрителите и да се радват на това, което виждат”, споделя гардеробиерката.

За костюмите Светла признава, че са нейна страст. “От 43 години съм театрален гардеробиер, това е първа професия предполагам, че и последна. Нашият гардероб на Великотърновския Музикално – драматичен театър е доста богат като костюми, като бройка, като епохи. Има такива, които се ползват непрекъснато. Има и костюми, които не влизат в момента в употреба. Те са на склад, но винаги могат да се извадят, да се дадат на химическо и да се ползват. Работим с много художници – повечето са външни, с хубави постановки, с техните проекти. Напоследък, може би от десетина години, почти за всяка нова пиеса шием костюми, малко да се поднови гардеробът на театъра”, разказва още Светла. И признава, че през годините е имало много и интересни ситуации. Разбира се случвало се е на сцена да се скъсат копчета, ципове, какво ли не, имало е и хубави неща. “Но най – хубаво е когато всички са доволни, излязат на сцената и всичко мине прекрасно. И когато няма забележки по костюми и аксесоари, ние гардеробиерите сме най – щастливи”, признава Терзиева.

Според нея едни от най – хубавите костюми в театъра са на Мария Тюдор и на Мария Стюарт. Едните са на Тошко Николов, а другите - на софийската художничка Цеца Вагенщайн. “Имаме костюми на Чомаков, както и от младото поколение художници на Християна, която работи в Националната опера в София. Тя направи оперетата “Страната на усмивките” – едни от най - красивите костюми. Всички се чувстват много добре, много хубави, и си правят много снимки с тия костюми. В момента пиесата не се играе, но костюмите са прибрани и могат да се покажат в целия им блясък”, разкрива Светла.

Дамата може с часове да разказва за принципите в театъра, за подготовката на даден костюм и за това, че неписано правило е, зареден костюм да не се пипа. Актьорът лично го проверява преди спектакъл и винаги трябва да знае къде да го търси.

Светла е забелязала, че актьорите не обичат лилавия цвят на сцената. Той обаче е често срещан в класическите заглавия, където има много виолетово. Най – много са костюмите в червено, бяло и черно. В момента тенденцията е малко по – бледи, млечни цветове да са на сцената, а с осветление се допълват. Тъмните цветове обикновено се използват в по – камерните постановки. Най – пищни и най – цветни са оперетите. В тях има костюми от всички цветове.

Светла разказва с удоволствие и за атмосферата в театъра и работата си там. Но най – важното нещо, което е запомнила през годините от големите имена е, че в театър се влиза като в храм. Работата на всички е важна, за да се постигне въздействието на спектакъла. Сценичните тоалети, като неизменна част от театралната магия, се пазят в хранилища, разположени на всеки етаж в театъра. За да бъдат облечени отново и отново в поредния спектакъл.