Сигурно някои от вас ще кажат :”Гонзо и „Морето” взеха една победа и се почна с одите на възхвала”. Аз пък ще отвърна, че подобен коментар е заслужен и логичен с оглед представянето на тима в тежката програма от третия кръг насам. Да вземеш точки навън на „ЦСКА”, „Берое” и „Левски”, да спреш серията на „Локо” Пд и да приземиш шампиона „Лудогорец” задължава да кажеш най-малкото поне едно „Браво моряци”!
За треньора Гонзо:
На непрестанното плюене и критики по негов адрес, че бил слаб и безсперпективен треньор, на постоянните поучителни интернет съвети от определен кръг фенове кой да пусне в игра и на каква тактика да заложи, на злобните призиви отляво и дясно да си ходи, защото не ставал, Георги Иванов отвърна с непримиримост, търпение и много работа. И резултатите не закъсняха. Извъртя реми на „Армията”, подчини родния си „Локомотив”, не се даде на "Берое" навън, с човек по-малко изненада любимия „Левски” на „Герена” и приземи шампиона Лудогорец със звучното 3-1. Трябва да отбележим, че в тези мачове Гонзо прекрояваше състава заради кадрови проблеми, а и можеше да използва пълноценно капитана Георги Илиев едва в двубоя срещу "Лудогорец".
Колкото и някои върли противници на Георги Иванов да не искат да чуят истината, тя е очевадна: начело на Черно море той постепенно започна своя треньорски растеж. И този растеж може с лекота да бъде прочетен в играта на „моряците” от пролетта до настоящия момент. Гонзо дойде на „Тича” с амбицията да изгради тим, който да диктува играта, да задържа продължително топката и да кара противника да се съобразява с него. За целта заложи на по-офанзивна схема, на моменти с дори с трима нападатели и залагаше само на един чист опорен полузащитник. С оглед на резултатите от пролетта Гонзо започна да узрява като треньор и бързо разбра, че по-дефанзивна схема и тактически указания за по-търпелива игра на изчакване, съобразена с наличния му потенциал от футболисти е точната формула за успеха. Гонзо хвърля и много енергия в тренировките, като често в процеса на заниманията, обяснявайки сам се включва в отработването на определени заучени положения.
За това какъв мотиватор и мъжкар е Георги Иванов няма да говоря. Това е установено от други, много по-рано от мен. С акостирането си на „Тича” Гонзо разбра, че едно е да водиш „Левски” , а съвсем друго е да си начело на тим от провинцията. На „Герена” Гонзо винаги ще се радва на любовта на феновете, в чиито сърца отдавна е намерил място, а в Черно море със зъби и нокти трябва да си извоюва доверието и уважението на „моряците”, тъй като тук той стартира не от позицията на техен любимец. Точно това може да е в основата на неговото бъдещо израстване като треньор. Гонзо направи първата крачка, но със сигурност осъзнава, че пътят, който трябва да измине, за да направи име като треньор е доста дълъг и трънлив. Спечелената победа срещу "Лудогорец" и ремитата срещу "ЦСКА" и "Левски" са крайно недостатъчни. Ако той успее да класира тима в първата седмица и обърка плановете на кандидатите за евротурнирите, тогава вече ще се говори и за треньора Георги Иванов, не само за футболиста Гонзо. Едно е сигурно-той е готов да се бори.
За „Морето”:
Ако тимът заслужи критиките по свой адрес за бледото си представяне през миналия сезон, то през настоящия е на път да запази живи „мечтите” на феновете за осмисляне на 100 годишнината на клуба. Спечелените точки в тази тежка програма през есента до момента са важни, но по-важно е самочувствието, което донесоха те на футболистите. Точно то ще ги дърпа нагоре, ако „моряците” останат здраво стъпили на земята. Победата над „Лудогорец” не е случайна и тя не стана факт само по време на самия мач. Нейното изработване започна още с ремито на „Армията”, с победата над "Локото" на „Тича”, мина през хикса в Стара Загора и точката на „Герена. През целия този път играчите узряваха лека, полека, за да изригнат срещу шампиона по един категоричен начин и като резултат, и като игра. И ако до събота се говореше само колко здрава защита има „Морето”, вече обект на коментари стана и атаката на тима. „Моряците” показаха, че не се толкова ялови, за каквито ги смятаха и само в един мач вкараха повече отколкото за 6 преди това. С всеки изминал мач, вече започва да личи почеркът на отбора и има наченки на определен стил на игра, което говори за последователност. Ярък пример за израстването на тима в тактически план е фактът, че в последния мач „Черно море” гарнира добрата си игра в защита с порция убийствени контри, в които участват вече повече играчи, в резултат на което се увеличиха головите положения. От друга страна няма как да не прави впечатление отборната игра в защита. Външните халфове активно подпомагат бековете, а атакуващият полузащитник и централният нападател също пресират и вършат немалко работа при отнемането на топки в средата на терена. С други думи играта е подчинена на колектива, а не на определени индивидуалности. Може би точно на това се дължат добрите резултати. За разлика от преди, след направената селекция в Черно море разполагат с по двама футболисти на почти всеки пост, което значително повиши конкуренцията.
За Божилов:
Най-критикуваният футболист от определен кръг фенове на „моряците”. В последните 2-3 сезона с периодично затишие той трябваше да изтърпява куп ругатни и нелицеприятни квалификации. Форумите преливаха от хулене и препоръки към треньора футболистът с номер 14 да бъде замразен на резервната скамейка, защото с него „моряците” играели с 10 души. По време на мач някои чакаха само да сгреши при първия пас, за да го ”започнат”. Някои от въпросните разбирачи дават ли си сметка какъв железен непукист и кон с капаци трябва да си, за да устоиш на целия този психологически терор, за да разкриеш истинския си потенциал? На принципа „Онова, което не ме убива ме прави по силен”, Божилов устоя. Да, имало е моменти, в които е бил на прага да си тръгне, но остана. Да, сигурно е предпочитал да играе при гостуванията за сметка на домакинствата, но не се предаде и издържа и на Тича”, за да изригне в събота и то не срещу кого да е, а срещу шампиона, и то не с гол, а с два. Устоя и го стори независимо, че в началото на мача сигурно е усетил ироничните тюхкания по негов адрес след неуспешия опит да прехвърли стража на разградчани Стоянов. Представянето на Божилов в този мач не е плод на щастливо стечение на обстоятелствата, защото той се каляваше за това през цялото време, откакто е на „Тича”.
Представете си, ако той можеше да се радва на подкрепата и доверието на публиката каква ли игра би показал? Когато футболистът с №14 започне да показва едно постоянно ниво и отново получи повиквателна за националния отбор, тогава в друг коментар ще напиша на кого ми напомня с движението си по терена, защото направя ли го сега, сигурно ще ми се изсмеете и ще ме пратите да копая лозето на село.
Да, Божилов има слаби мачове и рядко вкарва голове, но коефициентът на полезно действие на един нападател не бива да се измерва само с това дали е разпечатал противниковата врата. А и никъде не е написано, че след като е сложен на върха на атаката, поставената му от треньора задача е да вкарва и да е реализатор на тима. За ръста си (190 см) Божилов притежава много добра техника. Да, по-бавен е, но е нестандартен, има поглед върху играта, шут и добър пас. Изключително полезен за отбора е както в борбата за първа топка, така и в дефанзивен план при центрирания в наказателното поле от статични положения. Ако публиката му помогне и свали напрежението от плещите му, той със сигурност ще й отвърне с много повече от това, което направи срещу шампиона. А то не беше малко. Освен с головете Георги Божилов изпъкна с добра работа в защита. Със себераздаването си в събота, той подаде ръка на феновете за така необходимия му кредит на доверие. Сега е техен ред да решат, дали да я поемат в името на отбора.
