По ирония на съдбата предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори стартира в деня, в който беше определен българският град за Европейска столица на културата 2019. Варна не успя да се пребори за престижната титла и в следващите години ще си остане просто Морска столица...
Варненци обаче имат причина да се чувстват столично, въпреки разочарованието от победата на Пловдив. Столични са 90% от лицата, повели партийни листи. Столични са кратковременните политически мераци край морето на север. Столични ще бъдат голяма част от варненските депутати, които ще изберем на 5 октомври.
Иронията продължава – Варна е нещо като Предизборна столица на България.
Повечето от столичните ни бъдещи (уж варненски) депутати ще идват в Морската столица само през лятото. Или пък ще преминават през нея на път за Евксиноград. Преживявали сме го и не вярваме поведението им да се промени. В последните няколко парламента депутати от Варна са ставали редица партийни лидери и лица от първите ешелони на партиите. Те дори не си правят труда да се нарекат варненски депутати, нито пък да имитират лобиране за морето.
Те летят до Варна, някои тихомълком, други шумно и скандално...
Те пътуват по подобието на магистрала, наречено „Хемус”, а следващия път се качват на самолета, защото по Хемус не е много приятно...
Докато са в Резиденцията, някои от тях обявяват пресконференции, за да отчетат дейност.
Когато във Варна се случи трагедия, те отиват в някое столично телевизионно студио и раздават акъл.
Ако във Варна се случи нещо хубаво, те си приписват заслуги на национално ниво. Ако не се случва нищо хубаво – си раздават столични обвинения за провинциалните си издънки.
А когато Варна има европейска кауза като онази до оня ден, оставят на местните да се оправят.
Приятел ме попита вчера колко от водачите на листи във Варна са работили, или пък директно лобирали, или пък поне нещо направили, или даже нещичко някога казали, за кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата 2019. Още мисля как да му отговоря...
Сигурна съм обаче в едно. Всички те щяха да ориентират кампанията си около несбъдналата се кауза, ако Варна беше спечелила титлата ЕСК 2019. Всички, без изключение, щяха да обещават помощ за варненската култура и изкуство.
А въпросът е още без отговор. Колко от тях направиха нещо, за да бъде Варна не просто Морска столица, а КУЛТУРНА СТОЛИЦА на Европа? Колкото и да се питаме обаче, заслугите на столичните ни водачи ще останат неясни.
Столичните водачи на варненски листи, очите на някои от които виждаме само на екран, ще ни говорят в следващия месец за регионални приоритети, за нужда от ново пристанище, за магистрала „Хемус”, за варненско лоби в парламента, за развитие на туризма, за „Южен поток”... Дежа вю.
Варна отново е нещо като Предизборна столица на България. Както при последните избори. Както и при предпоследните...
Титла за месец.
Която нито сме искали, нито пък се гордеем с нея.
