Екосистемата на Черно море показва признаци на подобряване през последните години. Една от основните причини за това са европейските политики за по-чисти води на река Дунав, която е основният източник на замърсяване. Това заяви в ефира на Дарик Варна директорът на Института по океанология проф. Снежана Мончева. Тя изтъкна също и инвестициите в пречиствателни станции по българското крайжбрежие. Колапсът на индустрията и лошото състояние на селското състояние също са оказали положителен ефект, тъй като са намалили промишленото замърсяване.
Въпреки всичко Черно море остава един от най-замърсените басейни в Европа, добави Момчева. Тя обаче успокои, че при рибите нивата на тежки метали и други замърсители са под допустимите норми
„Няколко фактора правят Черно море уникално. То е най-големият безкислороден басейн, като само в 13 % от обема му се поддържа живот. Друга особеност е бавният обмен на водата, което го прави много чувствителен към външна намеса”.
След няколко години Институтът по океанология ще се нуждае от нов научно-изследователски кораб, тъй като сегашният „Академик” ще е вече на четири десетилетия. Той беше ремонтиран, след като правителството отпусна 1,1 млн. лв. За покупката на нов плавателен съд обаче ще са нужни 20 млн. евро.
Въпреки всичко Черно море остава един от най-замърсените басейни в Европа, добави Момчева. Тя обаче успокои, че при рибите нивата на тежки метали и други замърсители са под допустимите норми
„Няколко фактора правят Черно море уникално. То е най-големият безкислороден басейн, като само в 13 % от обема му се поддържа живот. Друга особеност е бавният обмен на водата, което го прави много чувствителен към външна намеса”.
След няколко години Институтът по океанология ще се нуждае от нов научно-изследователски кораб, тъй като сегашният „Академик” ще е вече на четири десетилетия. Той беше ремонтиран, след като правителството отпусна 1,1 млн. лв. За покупката на нов плавателен съд обаче ще са нужни 20 млн. евро.
