Системите за морско наблюдение на всички институции, които имат отношение към този проблем, ще бъдат обединени, каза във Варна директорът на ИА "Морска администрация" Живко Петров. Общата информационна среда ще бъде създадена в рамките на проект "Внедряване на Интегрирано българско морско наблюдение ИнБулМарС", чийто бюджет е малко над 3 милиона лева.
Изграждането на системите за наблюдение на различните институции започна преди повече от 4 години, посочи Петров. По думите му, с настоящия проект те ще заработят на общ език. Освен това ще бъде изградена и общоевропейска система, с която българските институции също ще имат пряка връзка.
Докъде стигна издирването на „черната кутия“ на падналия МиГ-29
Към новата информационна среда ще бъдат свързани Военноморските сили, Гранична полиция, Морска администрация, ДП "Пристанищна инфраструктура", агенцията по рибарство и аквакултури, митницата, всеки в рамките на своите права на достъп, обясни още Петров. Институциите ще обменят данни напълно автоматично. На следващ етап те ще могат да черпят или да подават данни от и към аналогични системи за наблюдение от страни-членки на ЕС.
Българската обща информационна среда трябва да започне да действа от февруари 2023 г., допълни Петров. По думите му, общоевропейската ще започне да функционира от 2025 г. Данните от различните държави ще се получават автоматично, без да се налага писане на писма, което пък ще помогне за по-бързо и адекватно вземане на решения, каза Петров.
Обединяването на системите ще доведе до по-добра информационна осведоменост и по-точна оценка за случващото се в морето, допълни командирът на военния флот контраадмирал Кирил Михайлов. Румен Николов, началник на Главна дирекция "Аварийно-спасителна дейност" към "Морска администрация", допълни, че дори и в момента остават "тъмни" петна в системите за наблюдение, с обединяването на информацията те ще бъдат сведени до минимум, което е валидно и за риска от извършване на нерегламентирани дейности в нашата акватория.
Изграждането на системите за наблюдение на различните институции започна преди повече от 4 години, посочи Петров. По думите му, с настоящия проект те ще заработят на общ език. Освен това ще бъде изградена и общоевропейска система, с която българските институции също ще имат пряка връзка.
Докъде стигна издирването на „черната кутия“ на падналия МиГ-29
Към новата информационна среда ще бъдат свързани Военноморските сили, Гранична полиция, Морска администрация, ДП "Пристанищна инфраструктура", агенцията по рибарство и аквакултури, митницата, всеки в рамките на своите права на достъп, обясни още Петров. Институциите ще обменят данни напълно автоматично. На следващ етап те ще могат да черпят или да подават данни от и към аналогични системи за наблюдение от страни-членки на ЕС.
Българската обща информационна среда трябва да започне да действа от февруари 2023 г., допълни Петров. По думите му, общоевропейската ще започне да функционира от 2025 г. Данните от различните държави ще се получават автоматично, без да се налага писане на писма, което пък ще помогне за по-бързо и адекватно вземане на решения, каза Петров.
Обединяването на системите ще доведе до по-добра информационна осведоменост и по-точна оценка за случващото се в морето, допълни командирът на военния флот контраадмирал Кирил Михайлов. Румен Николов, началник на Главна дирекция "Аварийно-спасителна дейност" към "Морска администрация", допълни, че дори и в момента остават "тъмни" петна в системите за наблюдение, с обединяването на информацията те ще бъдат сведени до минимум, което е валидно и за риска от извършване на нерегламентирани дейности в нашата акватория.
