Михаил Мутафов пред Дарик
94913
Михаил Мутафов пред Дарик
Повече от 100 театрални роли, десетки филмови, два АСКЕЕР-а, още много филмови и театрални награди и отличия. Това е творческият път на големия български актьор Михаил Мутафов, който от 45 години е ярко присъствие в театъра и киното.
„Добре направената роля е когато изпитвам удоволствие от нея. Ако няма удоволствие, значи нещо куца, нещо съм сбъркал”,
споделя в интервю за Дарик Мишо Мутафов, който отбеляза своя 70-ти юбилей на сцената на варненския театър, където играе цели 42 години.
"Аз съм роден в Харманли, завърших в София, после отидох в Димитровград, след това дойдох във Варна. Аз нямам проблем да бъда в провинцията, даже ми хареса”, казва Мутафов, който е доказателство, че и „провинциалният” актьор може да бъде голям.
Преди Варна три години по разпределение след завършване на театралната академия Мутафов играе в Димитровград, откъдето още пази прекрасни спомени.
Преди имаше интерес към театрите. Имаше едно радио и две телевизии, театрите се посещаваха масово. Разпределението осигуряваше работа на актьорите. Аз бях канен и в Бургас, но избрах Димитровград. Театърът там тогава се откриваше, ние младите го водехме. Така се оформи яка група, бяха безметежни години. Градът беше добре настроен към нас, всяка вечер ни канеха на гости. Театърът, ресторантът и хотелът бяха на едно място и там миньорите ни черпеха. Но времето се промени, чалгата яко навлезе в живота на хората. Театърът се превърна от масово изкуство, което се посещаваше, в изкуство за избрани хора, които се интересуват от театър. Вече има малко публика, но хората специално идват за театър, което не е чак толкова лошо.
За стойността на българския театър
Трябва да се търси златната среда. Има представления, които лесно вкарват публиката в салона, но не са стойностни. Има стойностни, за които няма зрители. Трудно е да намериш златното сечение - да привлича публика и да е стойностно представлението е най-добрият вариант. Пример за това е режисьорът Явор Гърдев. Когато усети, че няма достатъчно публика, прави представлението камерно.
Наградите
Наградите са признание, но нищо повече. На млади години предизвикват еуфория, но с времето отношението към тях се променя.
Ако бях млад и мислех с тази вече по-умна глава, щях да се мъча да ги забравя. Те не могат да ти помогнат. Не съм имал друго желание в живота си, освен театъра. Това не е работа, това е хоби. Не ме мъчи, че трябва да работя, забавлявам се. Ако трябваше отново да избирам, бих отново избрал театъра.
Бих изиграл отново всички онези роли, които не са станали както ми се е искало. Резултатът зависи от това кой ти е режисьор, от партньорите, от теб. Както във футбола - зависи кой ще ти подаде топката.
Колко роли за 45 години в театъра и киното
Аз съм против броенето на роли. Важното е колко от тях зрителите ще запомнят. Както например „С деца на море”. Аз тогава бях студент и не очаквах, че този филм ще се дава още. Понякога в работата ни не знаеш откъде ще изскочи заекът. Когато ми се обади режисьорът за роля в късометражния филм „Чест”, аз самоуверено отговорих „Тъй като никой не ми предлага роля, трябва да изграя твоята”. Но ето, че се получи. (За тази роля Мутафов получава Награда за главна мъжка роля от Международния фестивал за късометражно кино Брюксел 2014 )
„Вездесъщият”
Приех ролята, тъй като сценарият ми хареса. Като се гледам, много се дразня от себе си. Ако имах възможност да се повторя, бих го направил по друг начин. Филмът говори за камерите, които постоянно и грубо снимат живота ни и как могат да го съсипят. Ролята е трудна, тъй като играя парализиран човек от кръста надолу. Харесвам такива роли, които ме поставят на изпитание. Стремя се да бъда различен в работата си.
Към младите актьори
Ако наистина обичат професията и работят упорито, успехът ще дойде. Ако я приемат не като работа, а като игра, ще им бъде по-лесно.
Целият разговор с юбиляра Михаил Мутафов е в прикаченото аудио.
„Добре направената роля е когато изпитвам удоволствие от нея. Ако няма удоволствие, значи нещо куца, нещо съм сбъркал”,
споделя в интервю за Дарик Мишо Мутафов, който отбеляза своя 70-ти юбилей на сцената на варненския театър, където играе цели 42 години.
Михаил Мутафов чества 70-годишен юбилей със спектакъл
"Аз съм роден в Харманли, завърших в София, после отидох в Димитровград, след това дойдох във Варна. Аз нямам проблем да бъда в провинцията, даже ми хареса”, казва Мутафов, който е доказателство, че и „провинциалният” актьор може да бъде голям.
Преди Варна три години по разпределение след завършване на театралната академия Мутафов играе в Димитровград, откъдето още пази прекрасни спомени.
Преди имаше интерес към театрите. Имаше едно радио и две телевизии, театрите се посещаваха масово. Разпределението осигуряваше работа на актьорите. Аз бях канен и в Бургас, но избрах Димитровград. Театърът там тогава се откриваше, ние младите го водехме. Така се оформи яка група, бяха безметежни години. Градът беше добре настроен към нас, всяка вечер ни канеха на гости. Театърът, ресторантът и хотелът бяха на едно място и там миньорите ни черпеха. Но времето се промени, чалгата яко навлезе в живота на хората. Театърът се превърна от масово изкуство, което се посещаваше, в изкуство за избрани хора, които се интересуват от театър. Вече има малко публика, но хората специално идват за театър, което не е чак толкова лошо.
За стойността на българския театър
Трябва да се търси златната среда. Има представления, които лесно вкарват публиката в салона, но не са стойностни. Има стойностни, за които няма зрители. Трудно е да намериш златното сечение - да привлича публика и да е стойностно представлението е най-добрият вариант. Пример за това е режисьорът Явор Гърдев. Когато усети, че няма достатъчно публика, прави представлението камерно.
Наградите
Наградите са признание, но нищо повече. На млади години предизвикват еуфория, но с времето отношението към тях се променя.
Ако бях млад и мислех с тази вече по-умна глава, щях да се мъча да ги забравя. Те не могат да ти помогнат. Не съм имал друго желание в живота си, освен театъра. Това не е работа, това е хоби. Не ме мъчи, че трябва да работя, забавлявам се. Ако трябваше отново да избирам, бих отново избрал театъра.
Бих изиграл отново всички онези роли, които не са станали както ми се е искало. Резултатът зависи от това кой ти е режисьор, от партньорите, от теб. Както във футбола - зависи кой ще ти подаде топката.
Колко роли за 45 години в театъра и киното
Аз съм против броенето на роли. Важното е колко от тях зрителите ще запомнят. Както например „С деца на море”. Аз тогава бях студент и не очаквах, че този филм ще се дава още. Понякога в работата ни не знаеш откъде ще изскочи заекът. Когато ми се обади режисьорът за роля в късометражния филм „Чест”, аз самоуверено отговорих „Тъй като никой не ми предлага роля, трябва да изграя твоята”. Но ето, че се получи. (За тази роля Мутафов получава Награда за главна мъжка роля от Международния фестивал за късометражно кино Брюксел 2014 )
„Вездесъщият”
Приех ролята, тъй като сценарият ми хареса. Като се гледам, много се дразня от себе си. Ако имах възможност да се повторя, бих го направил по друг начин. Филмът говори за камерите, които постоянно и грубо снимат живота ни и как могат да го съсипят. Ролята е трудна, тъй като играя парализиран човек от кръста надолу. Харесвам такива роли, които ме поставят на изпитание. Стремя се да бъда различен в работата си.
Към младите актьори
Ако наистина обичат професията и работят упорито, успехът ще дойде. Ако я приемат не като работа, а като игра, ще им бъде по-лесно.
Целият разговор с юбиляра Михаил Мутафов е в прикаченото аудио.
