Община Варна ще отпусне средства и тази година за проучвания на раннохристиянската църква край село Звездица, предвиждаме средства и за Варненския халколитен некропол, където е открито най-старото обработено злато в света. Надявам се предложенията ни да бъдат подкрепени от Общинския съвет.
Това съобщи кметът Иван Портних. Миналата година екип, начело с археолога Васил Тенекеджиев, започна работа в района на Звездица. Това стана възможно, благодарение на подкрепата от кмета на селото Станислава Христова, на експертите от РИМ и на средствата, отпуснати от Общината.
Откриха останки от базилика в центъра на Варна
"Предполага се, че църквата е от VI век и е част от манастирски комплекс. За обектът е писал Карел Шкорпил, който намерил в района няколко мраморни плочи с кръстове, но разкопки не са били провеждани", обясни Васил Тенекеджиев.
Според първоначалните данни се предполага, че храмът е бил построен в периода, в който е издигната църквата „Св. София“ в Константинопол. Открити са запазени зидове, подове от керамични плочи, подредени по съответния декоративен начин. Сградата е била с богата мраморна украса, намерени са плочи с релефни орнаменти и монограми на Христос.
Васил Тенекеджиев допълни, че обектът тепърва се проучва, но има голям потенциал, затова се надява разкопките да продължат. Според Станислава Христова целта е зоната да бъде проучена, социализирана и да се оформи като привлекателно място за туризъм.
"Теренът е собственост на министерството на земеделието, а археологическите находки - на министерството на културата. Този неуреден статут създава проблеми за опазването и съхранението на откритото културно-историческо наследство, по които ще работим", допълни кметът Иван Портних.
Това съобщи кметът Иван Портних. Миналата година екип, начело с археолога Васил Тенекеджиев, започна работа в района на Звездица. Това стана възможно, благодарение на подкрепата от кмета на селото Станислава Христова, на експертите от РИМ и на средствата, отпуснати от Общината.
Откриха останки от базилика в центъра на Варна
"Предполага се, че църквата е от VI век и е част от манастирски комплекс. За обектът е писал Карел Шкорпил, който намерил в района няколко мраморни плочи с кръстове, но разкопки не са били провеждани", обясни Васил Тенекеджиев.
Според първоначалните данни се предполага, че храмът е бил построен в периода, в който е издигната църквата „Св. София“ в Константинопол. Открити са запазени зидове, подове от керамични плочи, подредени по съответния декоративен начин. Сградата е била с богата мраморна украса, намерени са плочи с релефни орнаменти и монограми на Христос.
Васил Тенекеджиев допълни, че обектът тепърва се проучва, но има голям потенциал, затова се надява разкопките да продължат. Според Станислава Христова целта е зоната да бъде проучена, социализирана и да се оформи като привлекателно място за туризъм.
"Теренът е собственост на министерството на земеделието, а археологическите находки - на министерството на културата. Този неуреден статут създава проблеми за опазването и съхранението на откритото културно-историческо наследство, по които ще работим", допълни кметът Иван Портних.
