Хиляди декари земеделска земя по Добруджанското Черноморие са обречени на безплодие заради административни неуредици и спорно картиране на местообитания на защитени видове. Земеделски стопани от каварненско не могат да обработват земите си, тъй като са заплашени от глоби и наказания от Регионалната инспекция на МОСВ.
Последният фрапиращ случай е от 21 септември тази година, когато РИОСВ Варна издава заповед за преустановяване на всички дейности, свързани със създаване на трайни насаждения в землището на с. Българево.
Проверката, направена от РИОСВ, е по сигнали на Неправителствени организации, които се занимават с опазване на природата ни. Тяхната цел е землището на с. Българево да остане непокътнато, тъй като там са картирани местообитания на защитени видове – в случая Понто-сарматски степи. Активността на НПО по отношение на въпросното парче земя се засилва след два масивни пожара през август тази година, лумнали в един точно определен имот.
Обект на проверката на инспекцията и последвалата я заповед касаят именно този имот – два парцела с обща площ 1593 декара, собственост на „Милениум енд Ко” ЕООД. Покрай големия парцел обаче има още хиляди малки, които също попадат в защитенит зони и по тази причина собствениците им не могат да се възползват от земята си. Заради издадената заповед и глобите, които ги застрашават, от „Милениум” не могат да работят по спечелен от тях проект по Фонд „Земеделие” за засаждане на лозови масиви на стойност 3 млн. лв. Оказва се, че не могат да засадят дори и ръж.
Проектът е спечелен тази година и от фирмата все още не са започнали работа по него. Стефка Василева, управител на „Милениум”, уточни пред Дарик, че преди заповедта на РИОСВ земята е била подготвяна за засаждане на ръж – позволена по закон дейност, тъй като имотите са актувани като ниви. Освен това ръжта щяла да обогати иначе бедната почва в района. Заради нормативния акт на инспекцията, работата върху парцела е спряна принудително.
Проверката на РИОСВ не констатира нарушения, тъй като земята се подготвя за засаждане на ръж, въпреки това е издадена забрана за всякакви земеделски дейности за засаждане на лозов масив.
Противоречиви административни актове през годините и тазгодишната намеса на НПО заплитат още повече казуса.
Историята на големия парцел датира от 2007 година, когато след проведен публичен конкурс Община Каварна продава на „Интерсел България” ЕООД 1593 декара за сумата от 5 253 413,36 лв. или по 3 298 лева на декар земеделска земя – цена, която съответства на пазарната.
Тогава въпросната земя се води по документи „Пасище, мера”, но през 2008 година Областна Дирекция “Земеделие и Гори” – Добрич констатира, че ЗЕМЯТА Е ОБРАБОТВАЕМА и променя начина на ползване на „Нива”. Което на практика означава, че там вече могат да се засаждат различни култури.
По това време имотите са извън обхвата на заповедта на Министъра на околната среда и водите от 2009 г.за обявяване на Защитените зона за опазване на дивите птици “Калиакра”, с която се забранява само залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения. С нея не се забранява извършването на земеделски дейности в земеделски имоти с начин на ползване (НТП) “Трайни насаждения” или “Нива”.
Следва инвестиционно предложение на „Интерсел” за „създаване и отглеждане на овощни насаждения”, съгласувано през 2011 г. от РИОСВ Варна. Решението е влязло в сила, без да е обжалвано от никого, дори от НПО. Въпреки това, през 2012г., МОСВ се опитва да го отмени с друго свое решение. Върховният административен съд обаче отменя второто решение и в сила остава онова от 2011 г. Решението на ВАС е неотменяемо.
Така на практика се оказва, че Държавата отменя собствени актове и не се съобразява с решенията на съдебните институции.
През 2015 г. поземленият имот става собственост на фирма „Милениум енд Ко” ЕООД, която става приемник на всички решения, взети по отношение на бъдещето на земята.
Как се определят защитените зони в България и какви са методите на тяхното картиране.
Как се определят местообитанията на защитените видове.
Защо едно министерство (в случая на земеделието) одобрява проекти за засаждане на определени култури, а друго министерство (на околната среда и водите) забранява каквото и да било засаждане.
И защо толкова много земя по Добруджанското Черноморие се оказва защитена зона, вместо да носи на собствениците си дивиденти, а на държавата – земеделска продукция?
Тези и още много други въпроси остават без отговор при подобно парадоксално поведение на институциите.
От „Милениум” разпространиха писмо до медиите, в което се казва:
"При картирането не е ясно как и защо като местообитания са попаднали обработваеми земи с Начин на трайно ползване (НТП) “Трайни насаждения” и “Ниви”. Картирането е извършено от неправителствени организации в изпълнение на поръчка на МОСВ в отсъствието на собствениците на земеделски обработваеми земи. Никой реално не е гледал дали в нивата на “Пешо” има Понто-сарматски степи. НПО са използвали индуктивни и дедуктивни методи на допускане, при които не се отчита дали земята е обработваема или не и откога тя е “Нива” или “Трайно насаждение” и изобщо заобикаля правния статус на земята. Така, една сутрин и без собствениците да знаят, на земеделските им земи се “появяват” местообитания. Без никой физически да е установил това с какъвто и да било констативен протокол, подписан и от собственика на имота, и от компетентна държавна институция. Няма никакво обществено обсъждане по въпроса и е отнета изцяло възможността хората да защитят правата си."
....
Многобройни са случаите на земеделци, на които РИОСВ-Варна е издало Принудителна административна мярка, с които се спират земеделските дейности и се налагат глоби.
Крайно време е държавата на реши категорично този проблем. Ако на земеделските земи ще се отглеждат Понто-сарматски степи, държавата трябва да обезщети всички засегнати собственици за отнетите им права."
След двата пожара в имота в разгара на лятото НПО също „се подпалват”.
На 11 август тази година пламва степната растителност в нарочения имот. От Пожарната на Каварна установяват, че причината за пожара е човешка небрежност при боравене с открит огън и не са засегнати територии на Резерват Калиакра. В близост е м. Болата, където често къмпингуват хора и палят огън.
Сигналът за пожара е подаден от собствениците на имота и пожарната спасява близо 200 дка широколистна гора в обхвата на Резерват Калиакра. Дадено е предписание да бъде изорана ограничителна бразда около територията на имота, която граничи с резервата.
Само 2 седмици след това, имотите са подпалени втори път, пред очите на стотици плажуващи на плаж Болата, а пожарът е заснет с дрон.
Следват многобройни сигнали до РИОСВ-Варна на екологични НПО за предприемане на действия от МОСВ срещу собственика с обвинения, че “начинът на ползване на земята е променен неправомерно” и индиректни внушения, че “земеделските дейности са незаконни”.
Собствениците на парцела твърдят, че в двата имота се осъществяват земеделски дейности в пълно съответствие с действащата нормативна уредба и издадените административни и съдебни актове и решения на ВАС и РИОСВ - Варна.
Категорично не е вярно, че на двата имота ще се извършва строителство на курорт, фотоволтаици или голф игрище – това са стари и отменени инвестиционни намерения, които не са възможни за реализация с оглед действащата нормативна уредба в Република България, казват още от фирмата собственик.
Проверката, извършена от РИОСВ Варна преди броени седмици, не е констатирала нарушения, въпреки това инспекцията издава заповед за забрана на всякакви дейности. От „Милениум” недоумяват защо не могат да обработват собствената си земя и как едногодишни култури като ръж или пшеница не пречат на защитените видове, а лозовите масиви ще им навредят.
Дарик се свърза с директора на РИОСВ Варна Пламен Ташев, но той отказа интервю по темата с аргумента, че трябва да изпратим въпросите си писмено.
Въпросите са изпратени преди 3 дни, но отговорите липсват.
Утре (29.09.2016г.) РИОСВ ще връчи наказателен акт на „Милениум”.
Инвестицията в имота до този момент надхвърля 8 млн. лв. и отнема 9 години в административни пречки.
А в Добруджа хиляди декари остават безплодни. Най-засегната е Община Каварна – един традиционно лозарски район, където са картирани местообитания на различни защитени видове – растителни и животински. Сега там, в защитените зони, освен степната растителност, която опазваме, има и много изоставени и запустели заради защитени видове лозя.
