В пиесата по Макс Фриш „Дон Жуан или Любовта към геометрията” ще видим един различен Прелъстител. Различен от онзи, превърнал се в легенда, пък и в метафора. Ще видим един Дон Жуан, който се превръща в мечта за хиляди жени не заради удоволствието от секса или имиджа на по-внушителната бройка, а заради сложните човешки взаимоотношения, които той изследва с любопитството и постоянството на учен.
Режисьорът Георги Михалков се завръща във Варна след 14 години, за да постави именно на сцената на варненския театър пиесата, която го вълнува по много причини. В ролята на Дон Жуан влиза младата звезда на Драмата Владислав Виолинов.
Ден преди премиерата двамата гостуват на Дарик, за да разкажат повече за легендата и сценичното й превъплъщение. Както и за разликата между двете.
„Всички останали автори, които пишат за Дон Жуан, а те са безкрайно много, представят героя си в неговия завършен вид, когато той вече е Дон Жуан”, разказва Георги Михалков и допълва: „Този Дон Жуан, когото свързваме с прелъстяването или със светотатството, или с дуелирането. Той има много различни лица, на които през различни епохи е наблягано по различен начин. Докато Макс Фриш търси основата, човека зад всяка легенда. Интересното е, че не е тръгнал към историческия образ на Дон Педро, който, според историята, е в основата на прелъстителя. Дон Педро е бил обикновен хулиган, бил е приятел на краля и е можел да си позволи всичко. Бил е сериен изнасилвач. Не точно прелъстител, а човек, който е можел безнаказано да вършее. В момента, в който е изгубил покровителството на краля, много бързо са го елиминирали. В основата на легендата за Дон Жуан стои един такъв човек – безобразник, без нищо романтично в него, без нищо богоборческо и без никаква философия.
Макс Фриш тръгва към съвсем друг тип човек, който да е на висотата на тази огромна Донжуаниада, която е започнала от късното Средновековието и не е спряла и до днес. Макар че е странно, че все още продължава, при положение, че една редова порно звезда има повече екранни партньори, отколкото смайващата бройка на Дон Жуан от 2053. Макс Фриш си измисля един герой, за когото е странно да се случи точно от него човек като великия прелъстител. Измисля си човек, който е до голяма степен срещу всички конвенции в обществото. И когато в един момент под натиска на обстоятелствата му се налага да се превърне в един от другите, в него избухва един личен бунт, който се превръща в нещо грандиозно.”
Дуелът между геометрията и любовта на сцената, както и в личната си съдба, Владислав Виолинов обяснява лаконично: „Винаги съм се разкъсвал между математиката и изкуството, дори съм имал лични борби със себе си когато в различни моменти е надделявало едното или другото, докато не разбрах всъщност, че е едно и също - математиката е изкуство и в голяма степен изкуството е математика. Докато не прозрях, че това се крие всъщност в корените ми – майка ми се казва Елка, а баща ми Виолин.”
И режисьорът, и изпълнителят на главната роля са единодушни, че всъщност любовта е по-трудна от геометрията. Според Георги Михалков „любовта в пиесата е сведена до простотата на геометричните фигури, както и до тази простота, в която геометрията, успешно или не, се опитва да набута мирозданието.
В това представление се поставя под съмнение еднозначността на думата „любов”. Тя до голяма степен губи своите очертания – нещо, което за мен е голям проблем, защото, когато се каже „любов”, всеки очаква, че изрича нещо разбираемо и просто. А това всъщност е едно от най-субективните понятия в историята на цивилизацията, на историята и на хомосапиенса. Когато се каже любов, аз леко настръхвам, защото трябва да се уточни каква е, а когато тръгнеш да уточняваш едно понятие, то се превръща в много неточно.”
Режисьорът на спектакъла не пести похвали за изпълнителя на главната роля: „Влизането във форма и излизането от нея са много съдбоносни за нашата професия. За мен Влади стана очевиден избор за ролята в момента, в който аз видях, макар че вече подозирах, че е много умен. А за тази роля това е задължително условие. Изглеждането добре е най-малкото, макар че, в интерес на истината, нито един от великите прелъстители не е бил красавец. Дон Жуан е отношение към жената, към това, което се случва с нея. Макс Фриш придърпва образа на Дон Жуан към Казанова – един от великите просветители, който за първи път говори за жената като за партньор, а не като за обект на мъжката страст, амбиции или комплекси.
Влади умее едни неща, които аз отдавна съм отвикнал български актьор да притежава като екстра.”
Не е задължително да си Дон Жуан в живота, за да го играеш на сцената, категоричен е Владислав Виолинов. Нашият Дон Жуан прелъстява, изследвайки геометрията на човешките взаимоотношения, споделя той.
Бройката на завоеванията днес няма никакво значение, смятат и двамата, а Георги Михалков уточнява, че най-важното за съвременния Дон Жуан е да бъде потентен.
Постановката „Дон Жуан или любовта към геометрията" е по текстове на Макс Фриш, Жан-Батист Молиер, Салвадор Дали, Луиджи Пирандело и Жорж Юлгар. За сценографията и костюмите са се погрижили Петър Митев и актьорът Стоян Радев. Сериозно внимание е обърнато в спектакъла на сценичното движение. Върху него с актьорите е работила Ива Караманчева. Музиката е на Веселина Драголова - Данаилова и Иван Драголов, автор на плаката е Симеон Лютаков.
Заедно с Владислав Виолинов на сцената ще се появят Свилен Стоянов, Гергана Плетньова, Пламен Георгиев, Даниела Викторова, Мариела Станчева, Стоян Радев, Пламен Петков, Валентина Козарева, Веселина Михалкова, Валентин Митев и Георги Йовчев.
В спектакъла играят и Абелина Георгиева, Анжела Жекова, Василена Колева, Гергана Михалева, Дария Димитрова, Йоана Богоева, Катерина Стоянова, Николета Зонева,
Николета Янева, Полина Недкова, Рая Митева, Росица Николова, Андрей Андриков, Георги Христов, Димитър Димитров, Кристиян Киров, Любомир Парушев, Марин Василев.
Премиерата е утре, 11 април, от 19.00 часа, на сцена Филиал.
