Ще продължим да развиваме балансирано земеделие и пазарно ориентирани, конкурентоспособни земеделски стопанства, заяви по време на кръгла маса по земеделие в община Ветрино водачът на листата на ПП ГЕРБ в Сливен и министър на земеделието и храните 2014-2017 г. Десислава Танева. На срещата присъстваха водачът на листата на ГЕРБ-Варна Лиляна Павлова, кандидатите за народни представители Павел Христов, Красен Кралев, Стоян Пасев, Нели Петрова, Димо Димов, Калин Калевски, Димитър Тодоров и Димитрина Петрова, земеделски производители и кметове от областта. По време на форума Десислава Танева представи приоритетите в сектор земеделие от управленската програма на ГЕРБ.
„Ако ни гласувате доверие на изборите, фокусът на подкрепа ще останат малките и средни предприятия. Нов акцент е подкрепата на земеделския производител в търговските обекти и директно на пазарите до крайния потребител. Първата цел е реформата в поземлените отношения. Необходима е промяна на отношението към земеделската земя в България. В поземленото законодателство ще намери място охраната на селскостопанското имущество и реколта“, заяви Танева. И добави, че е предвидено връщане статута на полските пазачи.
По отношение на хидромелиорациите водачът на листата на ГЕРБ в Сливен коментира, че в момента реформата е по средата. Предвижда се развитие на ефективно поливно земеделие, ръководено от сдруженията за напояване, както и ефективна превенция на риска от държавата. „Място ще намери и науката, готови сме със закон“, каза Танева. Тя изтъкна, че сред приоритетите в програмата са науката и иновациите в земеделието. Предвижда се обучение и повишаване на професионалната квалификация на българските фермери.
Танева бе категорична, че ще продължи прилагането на съществуващите схеми за държавни помощи, в това число под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газиола, използван в първичното селскостопанско производство.
„Ако имаме преизпълнение на приходната част и ако темпът на растеж на земеделското производство се запази, този бюджет ще бъде увеличен“, акцентира Танева. Десислава Танева бе категорична, че държавната помощ за сектор пчеларство ще стане ежегодна.
„Можем да се ангажираме с идентификативен график за програмата на селските райони. Важна задача остава доброто управление и контрол, договорите са нови. Важен за идващото правителство е дебатът за новата обща селскостопанска политика. Нашите цели са да запазим нивата на директното подпомагане и да увеличим пакета обвързана подкрепа“, добави тя. Танева допълни, че се предвижда въвеждане на мерки за управление на риска в земеделието:„Когато има ценови кризи – например, както беше с цената на млякото, земеделският производител ще може да получи компенсация за претърпените вреди като директно плащане“.
Десислава Танева каза още, че се предвижда изграждане на единен електронен регистър на земеделските поземлени имоти, както и електронна идентификация на животните в България. „Като допълнителни акценти по отношение на здравеопазването на животните се планира електронизиране на системата за контрол от фермата до магазина“, отбеляза кандидатът за народен представител. Танева коментира, че към момента има 4 площадки за събиране на животински отпадъци, като държавата ще подкрепи Агенцията по храните да изгради такива инсталации. „Има проект за екарисаж в землището на Угърчин,“, допълни тя.
По време на дискусията Танева коментира новия закон за храните. И изтъкна, че е поставено изискване по отношение на предлагането на свежо месо и пресни плодове и зеленчуци, което ще позволи по-ясното им предлагане на българския производител. „Ще приложим мерки по всички възможни държавни помощи да се купуват български храни по съответните държавни стандарти“, акцентира Танева.
По темата за горите водачът на листата на ГЕРБ в Сливен припомни, че в рамките на мандата на ГЕРБ е генериран резултат над 20 млн. лв. „Изградихме над 500 км пътна инфраструктура. За 2 г. залесихме обем равен на залесяванията за последните 5 – 6 г.“.
Основният акцент в сектор „Рибарство“ е осигуряване на устойчиво използване на природните ресурси и предпазване на екосистемите от свръхексплоатация, като същевременно се отчита високата социална функция на риболова в крайбрежните райони. Десислава Танева припомни, че за две години България е отчела първи стъпки в ясна посока на диверсификация на земеделското си производство.Отчетен е и траен ръст на площите със зеленчуци и трайни насаждения.„Независимо,че това бяха най-трудните години за животновъдството и тук също има ръст“, каза тя.
„Варна следва тенденциите в национален план. Делът на аграрния сектор в брутната добавена стойност на областта е 3 %, като за последната година има ръст от 5 на сто. Средният показател за България е 5,3 процента, така че можем да кажем, че Варна има доста развити икономически отрасли. Зеленчуковите площи са се увеличили над 3пъти, а тези с трайни насаждения с 16 %. Имате най-висок ръст в свиневъдството – с 15 % са се увеличили стопанствата и отглежданите свине, като във Варненска област свиневъдството е най-силно развито в цяла България“, отчете Десислава Танева.
Тя визира, че по време на втория кабинет „Борисов“ за първи път правителството е поставило таван за плащанията на едно стопанство – 150 000 евро. За първи път в националните мерки за подкрепа е въведена и модулирана ставка за плащане на глава животно.
„България годишно разпределя 800 млн. евро пакет директни плащания, които са европейски пари. Част от този пакет е тринайсетте процента за обвързана подкрепа за животни, зеленчуци и трайни насаждения. От националния бюджет общият годишен ресурс е 400 млн. лв. За първи път всеки, който си работи земята, си плаща съответната рента“, обобщи Танева.
„Ако ни гласувате доверие на изборите, фокусът на подкрепа ще останат малките и средни предприятия. Нов акцент е подкрепата на земеделския производител в търговските обекти и директно на пазарите до крайния потребител. Първата цел е реформата в поземлените отношения. Необходима е промяна на отношението към земеделската земя в България. В поземленото законодателство ще намери място охраната на селскостопанското имущество и реколта“, заяви Танева. И добави, че е предвидено връщане статута на полските пазачи.
По отношение на хидромелиорациите водачът на листата на ГЕРБ в Сливен коментира, че в момента реформата е по средата. Предвижда се развитие на ефективно поливно земеделие, ръководено от сдруженията за напояване, както и ефективна превенция на риска от държавата. „Място ще намери и науката, готови сме със закон“, каза Танева. Тя изтъкна, че сред приоритетите в програмата са науката и иновациите в земеделието. Предвижда се обучение и повишаване на професионалната квалификация на българските фермери.
Танева бе категорична, че ще продължи прилагането на съществуващите схеми за държавни помощи, в това число под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газиола, използван в първичното селскостопанско производство.
„Ако имаме преизпълнение на приходната част и ако темпът на растеж на земеделското производство се запази, този бюджет ще бъде увеличен“, акцентира Танева. Десислава Танева бе категорична, че държавната помощ за сектор пчеларство ще стане ежегодна.
„Можем да се ангажираме с идентификативен график за програмата на селските райони. Важна задача остава доброто управление и контрол, договорите са нови. Важен за идващото правителство е дебатът за новата обща селскостопанска политика. Нашите цели са да запазим нивата на директното подпомагане и да увеличим пакета обвързана подкрепа“, добави тя. Танева допълни, че се предвижда въвеждане на мерки за управление на риска в земеделието:„Когато има ценови кризи – например, както беше с цената на млякото, земеделският производител ще може да получи компенсация за претърпените вреди като директно плащане“.
Десислава Танева каза още, че се предвижда изграждане на единен електронен регистър на земеделските поземлени имоти, както и електронна идентификация на животните в България. „Като допълнителни акценти по отношение на здравеопазването на животните се планира електронизиране на системата за контрол от фермата до магазина“, отбеляза кандидатът за народен представител. Танева коментира, че към момента има 4 площадки за събиране на животински отпадъци, като държавата ще подкрепи Агенцията по храните да изгради такива инсталации. „Има проект за екарисаж в землището на Угърчин,“, допълни тя.
По време на дискусията Танева коментира новия закон за храните. И изтъкна, че е поставено изискване по отношение на предлагането на свежо месо и пресни плодове и зеленчуци, което ще позволи по-ясното им предлагане на българския производител. „Ще приложим мерки по всички възможни държавни помощи да се купуват български храни по съответните държавни стандарти“, акцентира Танева.
По темата за горите водачът на листата на ГЕРБ в Сливен припомни, че в рамките на мандата на ГЕРБ е генериран резултат над 20 млн. лв. „Изградихме над 500 км пътна инфраструктура. За 2 г. залесихме обем равен на залесяванията за последните 5 – 6 г.“.
Основният акцент в сектор „Рибарство“ е осигуряване на устойчиво използване на природните ресурси и предпазване на екосистемите от свръхексплоатация, като същевременно се отчита високата социална функция на риболова в крайбрежните райони. Десислава Танева припомни, че за две години България е отчела първи стъпки в ясна посока на диверсификация на земеделското си производство.Отчетен е и траен ръст на площите със зеленчуци и трайни насаждения.„Независимо,че това бяха най-трудните години за животновъдството и тук също има ръст“, каза тя.
„Варна следва тенденциите в национален план. Делът на аграрния сектор в брутната добавена стойност на областта е 3 %, като за последната година има ръст от 5 на сто. Средният показател за България е 5,3 процента, така че можем да кажем, че Варна има доста развити икономически отрасли. Зеленчуковите площи са се увеличили над 3пъти, а тези с трайни насаждения с 16 %. Имате най-висок ръст в свиневъдството – с 15 % са се увеличили стопанствата и отглежданите свине, като във Варненска област свиневъдството е най-силно развито в цяла България“, отчете Десислава Танева.
Тя визира, че по време на втория кабинет „Борисов“ за първи път правителството е поставило таван за плащанията на едно стопанство – 150 000 евро. За първи път в националните мерки за подкрепа е въведена и модулирана ставка за плащане на глава животно.
„България годишно разпределя 800 млн. евро пакет директни плащания, които са европейски пари. Част от този пакет е тринайсетте процента за обвързана подкрепа за животни, зеленчуци и трайни насаждения. От националния бюджет общият годишен ресурс е 400 млн. лв. За първи път всеки, който си работи земята, си плаща съответната рента“, обобщи Танева.
