Росица Филипчева е на 42 години от Стара Загора. През 2014 година тя получава тежката диагноза “рак на гърдата”. Тогава започва лечение в София – операция, химио и лъчетерапии и оздравява.
До 2018 година, когато болестта се завръща още по-прогресивна, разположила се на няколко места в тялото на Росица като нахален и неканен гост.
Росица Филипчева отново започва да се лекува в столична болница, като минава за втори път през всички видове терапии и лечения. Ето какво споделя тя:
“Проведоха ми различни химиотерапии и няколко курса лъчетерапии. Преживях цялата палитра на странични ефекти - от повръщане и отпадналост до нечовешка болка в крака. Болката удължаваше времето, нощите ми станаха дълги и тягостни, дните също.
Ползвах болкоуспокояващи, но те имаха кратковременен ефект. Наложи се да прибегна до медицински помощни средства за ходене като бастун в разцвета на силите си – на 42 години!!! Няколко пъти умирах и възкръсвах за нова борба, след като ми съобщиха, че резултатите от скенера са показали прогресия.
Това ме отчая, защото се отдалечих от мечтата си за здраве и свобода след болестта. Затова реших да потърся помощ в Турция в болница ANADOLU, но за целта се нуждая от сума, непосилна за семейството ми. Отправям молба към всички добри хора за помощ за моето лечение и ЖИВОТ.”
Необходимата сума за лечението на Росица Филипчева в турската болница е 18 хиляди евро.
Може да дарите на място в Казанлък на ул. “Иван Вазов” 4 в разположена кутия за дарения в салон ”Стенли Стил”, или на посочените дарителски сметки.
До 2018 година, когато болестта се завръща още по-прогресивна, разположила се на няколко места в тялото на Росица като нахален и неканен гост.
Росица Филипчева отново започва да се лекува в столична болница, като минава за втори път през всички видове терапии и лечения. Ето какво споделя тя:
“Проведоха ми различни химиотерапии и няколко курса лъчетерапии. Преживях цялата палитра на странични ефекти - от повръщане и отпадналост до нечовешка болка в крака. Болката удължаваше времето, нощите ми станаха дълги и тягостни, дните също.
Ползвах болкоуспокояващи, но те имаха кратковременен ефект. Наложи се да прибегна до медицински помощни средства за ходене като бастун в разцвета на силите си – на 42 години!!! Няколко пъти умирах и възкръсвах за нова борба, след като ми съобщиха, че резултатите от скенера са показали прогресия.
Това ме отчая, защото се отдалечих от мечтата си за здраве и свобода след болестта. Затова реших да потърся помощ в Турция в болница ANADOLU, но за целта се нуждая от сума, непосилна за семейството ми. Отправям молба към всички добри хора за помощ за моето лечение и ЖИВОТ.”
Стенли Нанчев
Стенли Нанчев
Стенли Нанчев