Жанета Бюйлекова е практикуващ адвокат, който събира осиновени деца и техните биологични родители. Тя е част и от НПО “Осиновени и осиновители”. Последните години от кариерата си Бюйлекова посвещава изцяло на това да събира разделени роднини.
Хора от цяла България я търсят за помощ, тъй като тя е първата адвокатка, водила такъв тип дела дори във Върховния съд. Преди да започне да се занимава с осиновени и осиновители, Бюйлекова не подозирала колко осиновени деца има в България.
Г-жо Бюйлекова, кой и за какво Ви търси най-често във Вашата практика?
Най-често осиновени деца търсят произхода си. Случвало се е и родители, изоставили децата си преди години, да искат да ги намерят. Друга изненадваща ситуация е, когато осиновители искат да помогнат на осиновените си деца да намерят биологичните си майка и баща.
Каква е законовата и каква е моралната граница в това, осиновени лица да получат информация за биологичните си роднини?
Законовата граница е формулирана в семейния кодекс в чл. 105 – всяко лице, навършило 16 години, има право да поиска от Окръжен съд да му бъде разкрита тайната за произхода му, в случай че важни обстоятелства налагат това. Много е трудно да се определи какви могат да бъдат тези толкова важни обстоятелства. Този тип дела се водят от около 4-5 години. Преди това в обществото битуваше тайната за осиновяването. Хората се страхуваха да говорят за това под страха от наказателна отговорност. В последните години не е така, говори се открито. Дори вече съветват осиновителите да бъдат честни с осиновените си деца, за да знаят от малки произхода си.
В социалните мрежи съществуват много групи, които имат за цел да оказват помощ на хора, които търсят своите биологични роднини. Това не е ли нарушаване на тайната?
Факт е, че извън законовите уредби хората пак се откриват. Тайната на осиновяването всъщност означава дали въобще едно дете знае, че е осиновено. Това детето да открие биологичните си родители касае неговия произход.
Колко такива дела сте водили досега и колко от тях са завършвали с успех?
Водила съм стотици дела от този тип, нямам представа колко точно са. Дали една такава ситуация ще завърши с положително решение от съда зависи от много фактори. Няма точна формула за успех. Понякога нещата се случват много бързо, друг път бавно, а има и случаи, когато съм водила дела с години, но без успех.
Как се чувстват осиновителите, когато детето им започне да търси биологичните си родители?
Осиновителите почти винаги се страхуват да не бъдат изоставени или заменени от биологичната майка. Това почти никога не се случва, тъй като децата са привързани и изпитват голяма любов към семейството, което ги е отгледало – осиновителите.
Как реагира майката, изоставила детето си, когато то се свърже с нея?
Всяка майка, която е създала дете и го е оставила, тя е била принудена по една или друга причина да го направи. Дали тази причина ще бъдат недоволни родители, нежеланието от страна на бащата или финансови възможности, няма значение. Майката винаги се чуди какво е станало с детето й, дали е добре, какво работи, как изглежда. Единствения притеснителен момент в тази ситуация е дали майката е казала на настоящото си семейство, че има и друго дете, което е дала за осиновяване. Как ще реагира съпругът, как ще реагират другите й деца, но това са нормални неща.
Какво става в момента на срещата между осиновеното дете и майка му?
Това са моментите, за които работя. Щастието е неописуемо. Емоциите са невероятни, чувствени, искрени. Можете ли да си представите какво е майка и дете да се срещнат и запознаят след толкова години? Завързват се приятни разговори, двете страни си изясняват и разказват миналото, а после следва и прошката.
Хора от цяла България я търсят за помощ, тъй като тя е първата адвокатка, водила такъв тип дела дори във Върховния съд. Преди да започне да се занимава с осиновени и осиновители, Бюйлекова не подозирала колко осиновени деца има в България.
Dariknews.bg
Най-често осиновени деца търсят произхода си. Случвало се е и родители, изоставили децата си преди години, да искат да ги намерят. Друга изненадваща ситуация е, когато осиновители искат да помогнат на осиновените си деца да намерят биологичните си майка и баща.
Каква е законовата и каква е моралната граница в това, осиновени лица да получат информация за биологичните си роднини?
Законовата граница е формулирана в семейния кодекс в чл. 105 – всяко лице, навършило 16 години, има право да поиска от Окръжен съд да му бъде разкрита тайната за произхода му, в случай че важни обстоятелства налагат това. Много е трудно да се определи какви могат да бъдат тези толкова важни обстоятелства. Този тип дела се водят от около 4-5 години. Преди това в обществото битуваше тайната за осиновяването. Хората се страхуваха да говорят за това под страха от наказателна отговорност. В последните години не е така, говори се открито. Дори вече съветват осиновителите да бъдат честни с осиновените си деца, за да знаят от малки произхода си.
В социалните мрежи съществуват много групи, които имат за цел да оказват помощ на хора, които търсят своите биологични роднини. Това не е ли нарушаване на тайната?
Факт е, че извън законовите уредби хората пак се откриват. Тайната на осиновяването всъщност означава дали въобще едно дете знае, че е осиновено. Това детето да открие биологичните си родители касае неговия произход.
Колко такива дела сте водили досега и колко от тях са завършвали с успех?
Водила съм стотици дела от този тип, нямам представа колко точно са. Дали една такава ситуация ще завърши с положително решение от съда зависи от много фактори. Няма точна формула за успех. Понякога нещата се случват много бързо, друг път бавно, а има и случаи, когато съм водила дела с години, но без успех.
Как се чувстват осиновителите, когато детето им започне да търси биологичните си родители?
Осиновителите почти винаги се страхуват да не бъдат изоставени или заменени от биологичната майка. Това почти никога не се случва, тъй като децата са привързани и изпитват голяма любов към семейството, което ги е отгледало – осиновителите.
Как реагира майката, изоставила детето си, когато то се свърже с нея?
Всяка майка, която е създала дете и го е оставила, тя е била принудена по една или друга причина да го направи. Дали тази причина ще бъдат недоволни родители, нежеланието от страна на бащата или финансови възможности, няма значение. Майката винаги се чуди какво е станало с детето й, дали е добре, какво работи, как изглежда. Единствения притеснителен момент в тази ситуация е дали майката е казала на настоящото си семейство, че има и друго дете, което е дала за осиновяване. Как ще реагира съпругът, как ще реагират другите й деца, но това са нормални неща.
Какво става в момента на срещата между осиновеното дете и майка му?
Това са моментите, за които работя. Щастието е неописуемо. Емоциите са невероятни, чувствени, искрени. Можете ли да си представите какво е майка и дете да се срещнат и запознаят след толкова години? Завързват се приятни разговори, двете страни си изясняват и разказват миналото, а после следва и прошката.