Над 1300 са етерично-маслените култури, които могат да се отглеждат от българските стопани, като голяма част от тях могат и да се субсидират и има огромна търговска ниша и търсене на пазара. Това заяви днес в Казанлък, по време на национална среща по въпросите на етерично-маслените култури, директорът на НИРЕЛК - Научен институт по розата и етерично- маслените култури доц. Георги Чаушев.
Според него, освен традиционните маслодайна роза и лавандула, в момента изключително високо е търсенето на листа от мента, за която има много свободни пазари. Подобна е ситуацията и с липата, лайката, шипката и жълтият кантарион, за който след 10 годишно затваряне, отново се отваря американският пазар.
С шансове за добра пазарна реализацията са и белият риган, жълтият мак, розмаринът, белият равнец и шафранът. Последните две култури са алтернатива за земеделските стопани, отглеждащи тютюн, заяви още Чаушев и припомни, че субсидиите за тютонопроизводителите ще се отпускат до 2021 година и дотогава те трябва да се преориентират към друг вид отглеждана култура, след като се ограничи производството на тютюн.
Директорът на Института по розата призова земеделските стопани да внимават какви резници за лавандула купуват и засаждат, заради силно влошеното качество на лавандуловото масло, поради безконтролното засаждане на различни видове резници, в резултат на което сме на път да загубим позициите си на пазарите, завоювани през последните години.
„И най- добрият сорт на неподходяща почва не вирее", заяви пред земеделците от страната проф. Тотка Трифонова, председател на Селскостопанската академия. Тя призова земеделските стопани да търсят Академията за съвети по отношение на почвите и подходящите култури.
Страната ни е на водещо място в Европа по отношение на почвения анализ, като за всяко едно населено място има такъв, заяви проф. Трифонова.
Настоящата 2015 година е обявена за Световна година на почвите от Организацията за прехрана и земеделие.
Присъстващите на срещата розопроизводители не останаха особено доволни от чутото, след като за пореден път най- важните проблеми на бранша, многократно поставяни от тях, остават извън обсега на държавата. Пред старта на две сериозни кампании- за прибирането на розовия и лавандуловия цвят, те настояха спешно да се реши въпросът с дефицита на работна ръка по време на кампаниите и плащанията на работниците, в голямата си част, които са роми и често не се отнасят отговорно към поетия ангажимент.
Те настояха за спешна намеса на МТСП по въпроса, както и за ясна регламентация на начина и институцията, която ще осигурява розоберачите. Розопроизводители и лавандулопроизводители поискаха и референтни цени на тези две етерично-маслени култури.
Леко закъсняват в развитието си тази година насажденията с маслодайна роза, заради студеното време, което може и да забави началото на розобера, прогнозира пред Дарик един от най- големите розопроизводители и розотърговци в страната Димитър Лисичаров. Добрата почвена влага и 7-8 топли дни, ще наваксат положението. Най- рано розоберът тази година може да започне около 7-8-ми май. Масовият ще стартира до седмица по-късно.
