След два поредни дни на протест, работещите в „Ремотекс Раднево" ЕАД се събират отново пред сградата на дружеството заради неизплатени работни заплати от февруари до декември миналата година и неполучен аванс за месец януари. В нарушение на чл. 245 от Кодекса на труда за този период работодателят не изплаща на работниците и служителите задължителните 60% от брутното трудово възнаграждение.
Над 540 работници от 24 октомври 2013 г. са в престой с надежда да се запази заводът и трайните работни места.
„След като търпението на настоящи и бивши работещи в дружеството се изчерпа, от 20 януари досега те провеждат спонтанни протести на пътя между Раднево и Нова Загора пред сградата на „Ремотекс Раднево" ЕАД, като за по половин час се спира движението", се казва в писмо, разпространено до медиите от КНСБ.
КНСБ напомня, че след вчерашния спонтанен протест в РПУ - Раднево са привикани и са съставени актове на Бойка Боева - общински координатор на КНСБ в град Раднево; Живко Господинов - председател на основната синдикална организация на КНСБ в „Ремотекс Раднево" ЕАД и работниците Константин Лесингеров и Пенко Русев.
Ръководството на КНСБ и Федерацията на независимите синдикати на миньорите - КНСБ отново настояват незабавно да бъдат отменени актовете, наложени от служители на РПУ - Раднево на синдикалните лидери и двамата работници в дружеството, които не са организатори на спонтанните протести от 20 януари.
За ситуацията в радневското предприятие КНСБ ще алармира днес и вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев. Искането е да бъдат предприети незабавни мерки, като отговорността за ескалацията на социалното напрежение в общината трябва да понесат държавните институции, които явно са неспособни да принудят самозабравили се собственици и работодатели да спазват законите на Република България и Европейската социална харта, се казва още в писмото.
Спонтанните протести от последните дни са в израз на законното право на българските граждани, дадено им от чл. 4 от Европейската социална харта (ревизирана), според който държавата трябва да гарантира ефективното упражняване на правото на справедливо възнаграждение, достатъчно да осигури на тях и на техните семейства прилично жизнено равнище.
