На 31 юли 2013 г. се навършват 136 години от боевете за защитата на Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война.
Тържественото общоградско честване ще се състои на Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора" от 11 часа. В него ще вземат участие Военен духов оркестър и почетен караул от Втора тунджанска механизирана бригада. На ритуала ще присъства и почетна рота със Самарското знаме - светиня за българския народ, както и членове на национално дружество „Традиция".
От 10.30 ч. ще бъдат поднесени венци и пред Мавзолей - костница „19 юлий 1877г.", Паметник на Трета опълченска дружина и подп. Калитин", „Паметник на загиналите в Джуранлийския бой от 1877г.", „Паметник на защитниците на Стара Загора - 19 юлий 1877г." и „Паметник на загиналите във войните старозагорци".
На 19 юли 1877г. Старозагорският отряд заема отбранителни позиции южно от града. Срещу наброяващия едва 3500 българи и руси отряд настъпват многобройни войски от армията на Сюлейман паша, превъзхождащи многократно силите на защитниците.
Атаките започват още рано сутринта. Турската артилерия засипва с огън българските и руските позиции. Гъсти вериги налитат напред, опитвайки се да премажат малобройните защитници. В най-критичните моменти с контраатака на нож врагът е отхвърлян от позициите. Така постъпва подполковник Павел Калитин, вдигайки своята 3-та опълченска дружина и подгонвайки като обезумяло от страх стадо многохилядния враг.
Нови свежи подкрепления идват на помощ на врага. Натискът става неудържим и бранителите на града започват бавно отстъпление. До вечерта основните сили на отряда напускат Стара Загора, но отделни групи се задържат и до край на следващия ден, ставайки свидетели на изключителните зверства, извършени от армията на Соломон паша, получаващ инструкции от британския премиер д,Израели, по чието нареждане британски кораби прехвърлят тази турска армия от Албания в Тракия.
Битката за Стара Загора е бойното кръщение на младата Българска армия. Храбростта и устрема за победа, жертвоготовността на българските опълченци в името на своето поробено Отечество будят възхищението на изуменото руско командване. Паметни ще останат думите на генерал Гурко: „Това беше първото сражение, в което вие влязохте в бой с врага и в него вие веднага се показахте такива герои, с които цялата руска армия може да се гордее и може да каже, че тя не бе се излъгала, като изпрати във вашите редове своите най-добри офицери. Вие сте ядрото на бъдещата българска армия. Ще минат години и тази бъдеща българска армия ще каже: "Ние сме потомци на славните защитници на Стара Загора".
Въпреки неуспешния край на битката за Стара Загора, тя повлиява на по-нататъшния ход на бойните действия. Разстроената от упоритата отбрана турска армия губи цели две седмици, за да се подготви за похода си през Балкана. През това време бранителите на Шипка успяват да укрепят, доколкото им стигат силите, своите позиции и да извоюват една чутовна победа над врага. Армията на Сюлейман не успява да достигне Мизия и да обърне хода на войната.
