Тя е от онези хора, които имат честта и орисията да са първопроходци. От тях да започва. Новото, Промяната, Трудното. Различното. Да правят пъртината.
И паралелно с това има щастието да е от оцеляващите видове. Колкото и да ги бие Животът. Някак... изнизват се из житейските лабиринти, събират се и... продължават напук на едрите камъни, които се сипят по главите им. Животът й е белязан от разнолики събития и най-вече от работа. Много. В служба на хората. Не е от идеалистите, но определено е социален тип, отговорен за съдбите на хората.
Професията й на инженер от тежките военни специалности я прави и войник в живота. Работила е в НИТИ, в Завод 4 на „Арсенал", в общинската администрация на Казанлък. Отгледала е две пораснали вече деца - син и дъщеря, превърнала се е в емблема на казанлъшките избори и в „човекът-избори" заради дългия си опит на изборджия. В биографията си има и опит да стане кмет на Казанлък, стигнал до последната права преди финала. Заради едната съвест, чест и заради едното... предателство.
Три мандата е секретар на Община Казанлък, работила е с трима кметове. С последния не завторва мандат. Тръгва си по личен избор и с вярата, че следва нещо по-добро. То идва, но след година. Съдбата я дарува с исторически шанс - да запише името си в местната обществена история като първия обществен посредник /омбудсман/ на Казанлък. Казано иначе: човекът - жалби или човекът-пазач на правата, свободите, наредбите и законите. Както пише в дебелите книги.
Търсят я за какво ли не.
За да служи на хората и техните интереси, напуска една от големите си любови и каузи: прекратява 35-годишното си членство в БСП.
От позицията на времето й е трудно да говори за жертвата и смисъла.
Поема новия си пост с мандат от 5 години и пълно единодушие от тогавашните съветници за избора й. И понеже времето е неумолимо и противно на нашите представи за него, някак се изнизва бързо. Особено, ако денят ти е прелял от срещи и хорски проблеми. Така неусетно изтече той и за първия омбудсман на Казанлък Катя Киликчиева. Следва избор на нов. Той е в ръцете и съвестта на 25 от 37-те общински съветници на Казанлък. И на специална временна комисия по подбора.
В паузата между емоции и страсти, между равносметки, планове и надежди - един непринуден разговор с омбудсмана на Казанлък Катя Киликчиева.
Г-жо Киликчиева, след 5 години успя ли институцията, която представлявате, да се превърне в реално полезна за гражданите, а не, както е в масовото схващане за нея, в институция от типа „арменският поп"? Грубо е, но за много хора се приема точно така.
За пет години гражданите научиха мястото, където могат да се оплачат. Идват, казват си болките, говорим. Друг е въпросът за какво точно се оплакват. В по-голямата си част гражданите, които идват при мен, имат нужда от консултация в посока към кого да се обърнат, за да се реши проблемът им.
... тоест имат нужда от консултация, съветник, съвет, упътване ?
Точно така. В много случаи аз съм просто съветник, за това как да постъпят и към кого да се обърнат. И въпросите, с които те идват при мен, не са само въпроси, касаещи отношенията им с Общината. Става дума за въпроси от всякакъв род: кабелни и мобилни доставчици, EVN, ВиК. Когато гражданте не са получавали отговор от тези институции и се е налагало аз да се обръщам към тях, винаги са отговаряли. Не са отказвали на запитванията ми. Не е било пренебрегвано писмо от моя страна. Решавали са въпросите и проблемите в зависимост от това дали има или няма техническа възможност.
Какъв извод може да се направи от това: че гражданите не знаят правата си и затова се обръщат към Вас или че Вие сте по-лесният начин; че абдикират от проблема си и го делегират на Вас, за да го решите? И в този случай нужна ли е институцията „Обществен посредник"?
Не точно, че не знаят правата си, а по-скоро не познават структурата на местната власт, не знаят какви са правомощията на кмета и общинската администрация и какви на Общинския съвет. В много случаи не могат да направят разлика. И не става дума за абдикиране, не съм се наела да върша нечия друга работа. Въпросът е в това, че гражданинът е бил консултиран какво да направи, как да го направи и към кого да се обърне. И, ако не му се реши въпросът, тогава той да се обърне към мен и заедно да решим какво да правим. И още нещо, по-възрастното и средното поколение няма да успеем да научим, но с младите трябва да се работи - с учениците от горния курс, за правата им на европейски граждани, за гражданското общество, за местната власт, за централната, за изборите и т.н. Трябва само интерес и инициатива от страна на директорите на училищата. Правили сме такива срещи в часа на класния в МГ „Н. Обрешков", в ПГ „Ив. Хаджиенов", ПГ по лека промишленост и туризъм.
... а самите институции се съобразяват с институцията на обществения посредник?
Да, съобразяват се и отговорят на поставените от мен въпроси и проблеми. Отговарят точно, почтено.
Не е тайна, че институцията Омбудсман е институция за развитите демократични държави, а не за държава като нашата, където демократичността и правата в много отношения са лишени от съдържание. Комфортно ли се чувства човек, който работи тази работа в малка община? Как комуникирате с местната власт, доколко е уважавана институцията Ви? Останахме с убеждението, че някак всички се опитваха да Ви игнорират, да Ви пречат, да омаловажат институцията на омбудсмана. Останахте ли с усещането, че това, което правите, е важно и за местната власт?
Да, институцията на омбудсмана е за развитите демокрации и това е видно от текста на чл.21-а от ЗМСМА, който урежда съществуването на обществения посредник и който е писан на коляно. А това, което правя, е важно. И става ясно по време на отчета ми, който правя всяка година и се разглежда от всички постоянни комисии в Общинския съвет. Внасяла съм предложения до Общинския съвет за промени в нормативната уредба, има взети такива предвид. Аз самата съм писала такива, така че не смятам, че по отношение и по линия на Общинския съвет има някакво игнориране на институцията на омбудсмана. По-скоро, след като не се познава добре същността на институцията, оттам произтича и някакъв вид неразбиране на дейността, едно особено състояние: уж го има, а пък го няма. По отношение на общинската администрация в миналия мандат /вторият на г-н Дамянов/ първоначално всички въпроси на гражданите и жалби ги изпращах до него. Те се бавеха безкрайно много, но то не е и тайна, че при него трудно вървяха документите. Тогава реално престанах да комуникирам с него и започнах директно да общувам със зам.-кметове, директори на дирекции, началник отдели. Не ми е отказвано от тяхна страна съдействие или помощ. Когато е трябвало, сме се срещали и с гражданите. Имали сме нормална комуникация по отношение проблемите на гражданите и сме търсили решаване на тези въпроси.
Защо няма дебати, когато се приема Вашият отчет в Общинския съвет на града?
Няма дебати, защото реално всички постоянни комисии на Съвета са го разглеждали, питали, задавали са ми въпроси за конкретни неща и съм давала отговор. По тази причина не се развива дебат на самото заседание на Общинския съвет. Не мисля, че не им е интересно. Напротив: в този Общински съвет, в състава на който има много нови и за първи път съветници, видях какъв интерес проявиха те към работата на омбудсмана. Задаваха конкретни въпроси, питаха за много неща, което означава че са прочели материала.
Как изглежда работата Ви през призмата на числата за тези 5 години? Кой е най- сериозният проблем за казанлъчани, погледнат от Вашето бюро?
Числата не са най-важните. Важното е хората, идвайки тук, да си тръгват удовлетворени или поне с мое съдействие да им е свършена работа или да са консултирани правилно. А че има и недоволни граждани, има. Често това е, защото хората не са били прави и са искали въпросът да се реши както те мислят, че трябва и че така е справедливо. Тук вече защитавам правото на администрацията. И все пак, да кажем, че през тези 5 години над 900 души са идвали при обществения посредник да споделят проблемите си, по над 700 от тях съм образувала преписки, решени са повече от 500. Гражданите се обръщат към мен по въпроси, свързани със социални дейности,трудово-правни въпроси, въпроси от сферата на ВиК, за мобилни оператори, местната власт, местната администрация, проблеми на екологията, земеделието, транспорта, благоустройството, търговската дейност, устройството на територията, местните данъци и такси, бездомните кучета, сметосъбирането и сметоизвозването, уличното осветление, дупките по улиците... различни въпроси. Много въпроси имаше и по етажната собственост и изборите, по преброяването. И до ден днешен идват при мен за консултации по изборите.
Тоест, идват при Вас, когато са ходили в Общината и не са ги получили?
Да, но идват при мен и когато не смеят да отидат в Общината. Има и такива моменти.
Вие лично за тези 5 години доволна ли сте от това, което свършихте, което оставяте като диря, тъй като Вие на практика разработихте институцията на омбудсмана в района?
Не съм удовлетворена, защото някои от въпросите на гражданите не се решаваха, а е имало възможност да бъдат решени. Основна причина за нерешаването е било неразбирателството между институциите. Освен това, част от случаите, с които съм се занимавала, са имали и законодателни пречки. Нямало е и няма лоби, което да работи, за да бъдат отстранени те. Ето ви елементарен пример: един постоянно безработен гражданин трябва да подаде декларация в НАП, че се самоосигурява здравно и е длъжен да го направи. Ако той не подаде тази декларация, той подлежи на санкция, глоба. Но, ако до този трайно безработен човек няма друг работещ, откъде той ще намери пари за тези здравни вноски? И след като до него някой работещ му внася тези здравни осигуровки, то какви са данъчните облекчения за този човек? Някой пресмята ли това, че той внася за двама здравни осигуровки? Не, нали? Водила съм разговор и с народните представители.
И какво казва законодателят по този въпрос?
Казва, че когато приемали бюджета на здравното осигуряване, той не бил в парламента, а извън страната и т. н. Друг момент: в Закона за здравето пише, че, ако един човек е навършил 67 години и той с решение на ТЕЛК има някакъв процент инвалидност, то това остава завинаги. А те ги разкарват хората през две години, особено когато става дума за отстранен орган на човека. Е, та той за две години ще поникне ли? Ще му порасне нова ръка ли? Това са безумия. Но се разкарват хората, няма стиковка, хармонизиране, синхрон между законите. Искат се едни безумни неща, а хората ходят като замаяни. Не са виновни, обаче, и съответните чиновници за това. Това е нормативно заложено. Законодателят не си е свършил работата.
За толкова години защо не седнахте да се разберете и да внесете пакет от законодателни предложения за сихронизиране на тези спорни текстове в поредица закони и наредби?
Ние, имам предвид Националното сдружение на местните обществени посредници, нямаме законодателна инициатива. Написали нова редакция на чл.2-а от ЗМСМА, която уж е внесена в парламента от г-н Пенчев. Поставяли сме тези въпроси, аз също съм ги поставяла и пред Гиньо Ганев - първият омбудсман, и пред Константин Пенчев - настоящият, правени са срещи. Гоподин Ганев ни приемаше като необходимо зло. А господин Пенчев тръгна добре, но после някак нещата замряха. Не сме се срещали от юни миналата година. И в този план ви казах, че не съм удовлетворена. Освен това, работата на обществения посредник е една такава самотна и тъжна. Тъжна, защото при теб идват в повечето случаи хора, които имат нужда от помощ. И колкото и да се стараеш да не се товариш с неговите проблеми, ти се товариш. Защото мислиш, търсиш нормативно и законодателно начини да помогнеш. Само човек на това място може да се убеди колко мъка има, не само в България, но и в частност в Казанлък.
След всичко това имате ли желанието, амбицията да опитате още веднъж да повторите мандата си? Правилникът за обществения посредник Ви дава това право.
Да, ще опитам. Но не става дума за амбиция в случая, макар че не съм неамбициозен човек. Пак ще кажа: неудовлетворението ми е именно от това - не че не искам да помогна на даден човек, който е дошъл и те гледа в очите, сякаш очаква чудеса. А че така са поставени нещата в България, че дори и да искаш, не можеш да помогнеш. В много от случаите. Това ми е неудовлетворението - че не мога да помогна на всички. Особено като се сблъскаш с бездушие, с нелогичното законодателство трябва да вдигнеш ръце и да се предадеш, а не ти се иска. Трудно е да се чувстваш безсилен.
Това е място за политически необвързани хора. Преди да поемете поста на омбудсман, Вие бяхте 35 години член на БСП. В този смисъл до каква степен политическата конюктура може да помогне на човек, който стои на това място и до каква степен да му попречи?
Практиката показва, че ключови постове се раздават по този начин. Какво ще се случи, ще видим. Няма да се разсърдя, няма да се тръшкам, ако не изберат мен, все пак съм човек реалист. Но действително, който и да е човекът, когото ще изберат за омбудсман, все пак трябва да е човек, който познава местното самоуправление, местната администрация, как си взаимодействат те. Да е достатъчно известен в града и хората да му имат доверие.
Усещате ли евентуална тенденция за превръщането на този пост в някакъв вид синекурна служба?
Зная, че повечето хора (в това число и общински съветници, и от общинскта администрация) мислят, че е така, а не би трябвало. Това не е синекурна служба и длъжност: или помагаш на хората, или отиваш по дяволите и обираш негативите.
Какво ще завещаете на Вашия наследник, ако не повторите мандата си? Най- важното правило, което новият човек тук следва да помни и спазва.
Да не се страхува да казва истината и да се старае да помага действително на хората. Но, ако и администрацията е права, да не се страхува да казва, че администрацията е права и Общинският съвет е прав. И най-важното, което аз не успях да свърша през последните две години - промените в Наредба №1 по отношение на разрешителните за удължено работно време на заведенията в центъра на града и по специално за шума от тях през нощта и недоволството на гражданите, живеещи в централната градска зона.
Оттук нататък накъде: смятате ли да възстановите членството си в БСП, ако не получите втори мандат?
Сигурно не.
Защо?
Не знам. Не мога да отговоря сега на този въпрос. В чисто личен план ме е занимавал, по-вероятно няма да си възстановя членството в БСП, но и ренегат няма да бъда.
