Д-р Пламен Петров, изкуствовед и историк, е новият директор на Общинската художествена галерия в Казанлък, който ще я ръководи през следващите пет години.
Той е бил избран след конкурс сред трима кандидати. Комисията, сформирана от представители на Министерство на културата, Общинска администрация, регионални културни институти, синдикални организации в сферата на културата, оцени качествата на кандидатите въз основа на защитените концепции и проведеното събеседване.
Д-р Пламен Петков е завършил "История на изкуството" при Национална художествена академия, а година по-късно е назначен като уредник при Софийска градска художествена галерия, където работи до 2019 г. След като се дипломира в НХА, продължава образованието си в магистърска програма "Старобългаристика" при СУ "Св. Климент Охридски".
Какво, къде, кога в Стара Загора
Паралелно с обучението си там учи и в магистърска програма "Сравнително изкуствознание" при Нов български университет. През 2020 г. защитава дисертация при катедра "Нова и съвременна история" на СУ "Св. Климент Охридски" с ръководител проф. д-р Евгения Калинова, посветена на отношенията между властта и художествено-творческата интелигенция в България през 70-те години на ХХ в.
Дисертацията му прераства в монография, която Университетско издателство "Св. Климент Охридски" издава през 2021 г. под заглавието "Изкуство и власт в България през 70-те години на ХХ век". Книгата е придружена от пространни резюме на френски, немски и английски език.
В залите на Софийска градска художествена галерия Пламен Петров реализира проекти, фокусирани около историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 г. Сред тях са "Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина" (2014), "Свободният избор.
Първите жени художнички" (2015), "Голото мъжко тяло 1856-1944" (2017), "Елиезер Алшех и "естетиката на безобразието" (2018). Негови кураторски решения са показвани в Националната галерия на Армения, в Градската галерия на Атина, в българските културни центрове в Париж, Виена, Прага, Варшава, Берлин и други.
Съвместно с множество галерии в страната и свои колеги инициира провеждането на важни изследователски проекти като "Художниците на Народния театър "Иван Вазов" (2014), "В сянката на Ориента" (2017) и други.
Между 2009 г. и 2011 година е сред редовните автори на списание "L'Europeo". От 2014 г. до 2018 г. е редактор и автор в списанията "A-specto" и " InGlobo", където публикува десетки текстове за история и изкуство.
Той е бил избран след конкурс сред трима кандидати. Комисията, сформирана от представители на Министерство на културата, Общинска администрация, регионални културни институти, синдикални организации в сферата на културата, оцени качествата на кандидатите въз основа на защитените концепции и проведеното събеседване.
Д-р Пламен Петков е завършил "История на изкуството" при Национална художествена академия, а година по-късно е назначен като уредник при Софийска градска художествена галерия, където работи до 2019 г. След като се дипломира в НХА, продължава образованието си в магистърска програма "Старобългаристика" при СУ "Св. Климент Охридски".
Какво, къде, кога в Стара Загора
Паралелно с обучението си там учи и в магистърска програма "Сравнително изкуствознание" при Нов български университет. През 2020 г. защитава дисертация при катедра "Нова и съвременна история" на СУ "Св. Климент Охридски" с ръководител проф. д-р Евгения Калинова, посветена на отношенията между властта и художествено-творческата интелигенция в България през 70-те години на ХХ в.
Дисертацията му прераства в монография, която Университетско издателство "Св. Климент Охридски" издава през 2021 г. под заглавието "Изкуство и власт в България през 70-те години на ХХ век". Книгата е придружена от пространни резюме на френски, немски и английски език.
В залите на Софийска градска художествена галерия Пламен Петров реализира проекти, фокусирани около историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 г. Сред тях са "Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина" (2014), "Свободният избор.
Първите жени художнички" (2015), "Голото мъжко тяло 1856-1944" (2017), "Елиезер Алшех и "естетиката на безобразието" (2018). Негови кураторски решения са показвани в Националната галерия на Армения, в Градската галерия на Атина, в българските културни центрове в Париж, Виена, Прага, Варшава, Берлин и други.
Съвместно с множество галерии в страната и свои колеги инициира провеждането на важни изследователски проекти като "Художниците на Народния театър "Иван Вазов" (2014), "В сянката на Ориента" (2017) и други.
Между 2009 г. и 2011 година е сред редовните автори на списание "L'Europeo". От 2014 г. до 2018 г. е редактор и автор в списанията "A-specto" и " InGlobo", където публикува десетки текстове за история и изкуство.
