99574
Силвия
Мнозина старозагорци познават Силвия-момичето, което вижда с душата и сърцето си, а не с очите. Тя открито говори за „проблема” си, споделя, че е срещала много трудности в живота, но не се приема за болна, а за жизнена млада жена. Отказва да коментира думите на вицепремиера Валери Симеонов за „уж болните” деца, но не крие, че те са я наранили дълбоко.
„Не исках да съм чула тези думи. Бях потресена и изумена. Това е абсурдно и грозно”.
Напук на подобно отношение, Силвия продължава да сбъдва мечтите си. От две години е част от театрална група „Виж” при Регионална организация на слепите Стара Загора. В края на май незрящата млада жена получи награда за най-добра главна женска роля - за ролята на Марина в Спектакъла "Червени рози“ от Алдо де Бенедети. Отличието й бе връчено в Тополовград по време на Международен фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира "Велко Кънев".
Тази награда ме задължава много, споделя Силвия Дойчинова, часове преди постановката „Червени рози” да бъде представена на старозагорска сцена. Тази вечер от 18.30 часа в Кукления театър театралната трупа излиза, за да покаже силата на живота и таланта.
„Има много вълнение, защото излизаме пред родна публика. Това ни кара да се мотивираме още повече и да се стараем да се покажем максимално добре. Онези от нас, които нямаме остатъчно зрение, бяхме затруднени в началото от жестовата комуникация, но въпреки това намерихме решение на този проблем. Справяме се, защото сме убедени, че когато човек има желание да се развива намира начин за това”, споделя незрящата старозагорка.
Тя влиза в ролята на Марина-млада, разглезена и своенравна италианка, омъжена за по-възрастен мъж. „И двете сме много отворени към света и това може би е единствената ни обща черта в характера“, допълва Силвия и не крие, че се надява и в личния си живот един ден да получи червени рози. „Това обаче не е толкова важно. Важното е да има любов и разбирателство”. Чуйте какво сподели още Силвия в прикачения звуков файл.
Най-важното е довечера да покажем, че ние можем и въпреки трудностите успяваме, категорична е Силвия и кани старозагорци на представлението, защото пиесата носи настроение и има заряд. А какви вълнения предизвикват червените рози на театрлната сцена, може да видите при вход свободен.
А Силвия с нетърпение очаква да посрещне следващото предизвикателство в живота си, за да покаже за пореден път, че невидимото за очите се вижда само със сърцето…
„Не исках да съм чула тези думи. Бях потресена и изумена. Това е абсурдно и грозно”.
netinfo
Напук на подобно отношение, Силвия продължава да сбъдва мечтите си. От две години е част от театрална група „Виж” при Регионална организация на слепите Стара Загора. В края на май незрящата млада жена получи награда за най-добра главна женска роля - за ролята на Марина в Спектакъла "Червени рози“ от Алдо де Бенедети. Отличието й бе връчено в Тополовград по време на Международен фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира "Велко Кънев".
netinfo
Тази награда ме задължава много, споделя Силвия Дойчинова, часове преди постановката „Червени рози” да бъде представена на старозагорска сцена. Тази вечер от 18.30 часа в Кукления театър театралната трупа излиза, за да покаже силата на живота и таланта.
„Има много вълнение, защото излизаме пред родна публика. Това ни кара да се мотивираме още повече и да се стараем да се покажем максимално добре. Онези от нас, които нямаме остатъчно зрение, бяхме затруднени в началото от жестовата комуникация, но въпреки това намерихме решение на този проблем. Справяме се, защото сме убедени, че когато човек има желание да се развива намира начин за това”, споделя незрящата старозагорка.
netinfo
netinfo
Най-важното е довечера да покажем, че ние можем и въпреки трудностите успяваме, категорична е Силвия и кани старозагорци на представлението, защото пиесата носи настроение и има заряд. А какви вълнения предизвикват червените рози на театрлната сцена, може да видите при вход свободен.
netinfo
А Силвия с нетърпение очаква да посрещне следващото предизвикателство в живота си, за да покаже за пореден път, че невидимото за очите се вижда само със сърцето…