Г. Стоянова с три предложения за бъдещето на Института по розата
Г. Стоянова с три предложения за бъдещето на Института по розата / Община Казанлък

Две срещи проведе кметът на община Казанлък Галина Стоянова по повод кризата в Института по розата и етеричномаслените култури.

Миналата седмица заместник-председателят на Селскостопанска академия проф. Лъчезар Козелов призова кметът на община Казанлък да бъде медиатор между двете страни - протестиращите специалисти и работници в Института по розата и Селскостопанска академия, която не избра директор на проведения конкурс, а назначи за ВрИД директор на института проф. Лилия Кръстева.

На насрочената днес среща на кмета Стоянова в Община Казанлък обаче проф. Козелов и проф. Кръстева не присъстваха. В срещата взеха участие работещи в Института, представители на синдикалните организации на Селскостопанска академия,на Института, както и на регионалните синдикални организации в Казанлък. Кметът поиска от протестиращите ясно становище как виждат бъдещето на института, при което те категорично настояха доц. д-р Наташа Ковачева да бъде върната като директор на ИРЕМК, да бъдат възстановени научните работници и институтът да се развива като научно звено.

На втората среща кметът на община Казанлък Галина Стоянова и председателят на ОбС-Казанлък Николай Златанов се срещнаха с проф. Лъчезар Козелов и проф. Лилия Кръстева в присъствието отново на работещите в института, на напусналите ИРЕМК научни сътрудници и на синдикалистите. Кметът Стоянова постави отново въпроса за виждането на Селскостопанска академия за бъдещето на Института по розата. Този институт, подчерта тя, преди всичко е свързан с традицията на розопроизводството в България, с развитието на този отрасъл и с представителността на нашата страна пред света - казанлъшката маслодайна роза.

Кметът Стоянова направи три предложения към Селскостопанска академия с цел постигане на решение на създадения казус с единствения на Балканите Институт по розата. Първото предложение е Институтът по розата и етеричномаслените култури да остане към Селскостопанска академия и да се развива като научно звено. Второто предложение е научните сътрудници, напуснали института в знак на протест срещу направените кадрови промени, да се върнат на работа възможно най-скоро, без да е необходимо да се явяват на конкурс. Третото е директорът на ИРЕМК да бъде не външен човек, а от състава на института или да е от Казанлък, който е работил в института и познава целия процес по организация и управление на неговата дейност.

Тези предложения бяха представени пред представителя на Селскостопанска академия проф. Лъчезар Козелов, като искането на всички присъстващи бе академията да даде отговор по тези въпроси до края на тази седмица.