София започва разговора за бъдещето на Княжеска градина. Граждани, експерти, институции и общности ще създадат заедно концепцията за бъдещето на един от най-значимите паркове на столицата преди международния архитектурен конкурс.
Каква Княжеска градина иска София?
С този въпрос Столичната община започва процеса „Бъдеще за Княжеска градина“, който трябва да доведе до създаването на споделена концепция за развитието на едно от най-значимите и едновременно с това най-сложни обществени пространства в столицата.
СО си връща собствеността върху къпалнята „Мария Луиза“ и предлага промени за Борисовата градина
Предстои международен архитектурен конкурс за обновяването на парка. Но този път конкурсът няма да бъде началото на процеса. Преди архитектите и урбанистите да предложат как да изглежда Княжеска градина, София трябва да отговори на по-важния въпрос – какво искаме да бъде тя.
Затова конкурсното задание ще бъде предшествано от широк обществен процес, който да формулира общите принципи, ценности и приоритети за бъдещето на градината.
„Архитектурен конкурс има смисъл да се обяви, когато се определи целта на парковата среда”, казва арх. Любомир Георгиев, заместник-кмет на Столична община по направление „Градско планиране и развитие“.
Парк с история, по-дълга от тази на поколения софиянци
Княжеска градина събира в себе си почти век и половина от историята на модерна София.
През 1882 г., когато мястото все още е в периферията на младата столица, тук е създадена една от първите обществени градини в София. Първоначално тя служи за отглеждане на цветя, плодове и зеленчуци, а по-късно се развива като ботаническа градина с богата растителност, оранжерии и алпинеуми.
В края на XIX век именно тук започва и историята на Софийската зоологическа градина. През 1887 г. е определен терен в тогавашната Царска ботаническа градина за бъдещата зоологическа градина, която постепенно се разраства и остава на това място до преместването си през 80-те години на ХХ век.
Напрежение сред столичните общинари за бъдещето на Паметника на Съветската армия
През 30-те години на миналия век в градината е създадено специално пространство за децата – с лабиринт, басейн, алпинеум, цветни кътове и летен детски театър с места за стотици деца.
Следва нов исторически пласт. През 50-те години е изграден Паметникът на Съветската армия, който в следващите десетилетия се превръща едновременно в доминиращ елемент на пространството и във фокус на остри обществени и политически противопоставяния.
След 90-те години паркът придобива и нови, непланирани от институциите функции – превръща се в естествено място за срещи, спорт, младежка култура и скейтборд.
Така в едно и също пространство днес се срещат ботаническата и зоологическата история на София, детството на няколко поколения, политическата памет на ХХ век и съвременният градски живот.
Не само мястото на бившия монумент
Един от важните принципи на процеса е разговорът за Княжеска градина да не бъде сведен единствено до въпроса какво да има на мястото на бившия монумент.
Княжеска градина е преди всичко парк – част от зелената система на София, с ценна растителност, пространства за игра и спорт, алеи, места за срещи и множество всекидневни дейности, част от живота на столичани.
Затова целият процес по проекта „Бъдеще за Княжеска градина: съвместно създаване на концепция за обновяване на Княжеска градина“ ще разглежда градината в нейната цялост – зелената система и дърветата, детските пространства, спорта и скейт културата, историческата памет, връзките с околните градски пространства и възможностите за по-добро свързване с Борисовата градина.
Първо общата идея. След това конкурсът
В следващите месеци в разговора ще бъдат включени граждани от различни възрасти и социални групи, архитекти, инженери, урбанисти, ландшафтни архитекти и еколози, историци, артисти, културни организации, институции и граждански общности.
Предстоят обществени дискусии, експертни разговори, работилници, тематични разходки, временни художествени намеси, социологически проучвания и онлайн допитвания.
Процесът ще стъпи и върху вече направените технически изследвания на пространството – пешеходните потоци, обществените функции, растителността и инфраструктурата.
Целта не е всички да имат еднакво мнение за всяка подробност. Целта е да бъде намерено достатъчно широко съгласие за принципите – какво пазим, какво променяме, какви функции са важни и какво послание искаме Княжеска градина да носи за София в следващите десетилетия.
Именно тези принципи ще бъдат превърнати в задание за бъдещия международен архитектурен конкурс. Така архитектите ще дадат най-добрия пространствен и архитектурен отговор на вече формулираните обществени цели.
Голямото ни желание е Княжеска градина да се превърне от място, което разделя, в място на среща, разбиране и диалог.
Въпросът е каква Княжеска градина иска София оттук нататък, а разговорът може да започне, пишат от Столична община.
