Бронзова амфорка и бронзова патера, открити в Гурева могила край сливенското село Жельо войвода са едни от най-ценните находки до този момент от разкопките, провеждани от експедиция ТЕМП с ръководител Диана Димитрова. Могилата е избрана за проучване след теренно обхождане, направено в края на март, началото на април. Могилата се намира на около 2,5 км западно от село Желю войвода, висока е 5,50 метра, диаметърът й е 36 метра.
Направени са 29 сондажа на ръка, за да се провери повърхността на могилата, до около 1,30 м дълбочина, за наличие на археологически структури. Така са засечени шест гроба в южната половина, в които покойниците са разположени по християнски. В единия от гробовете е открита сребърна обица, която вече е консервирана и реставрирана. В останалите гробове няма археологически материали и не могат да бъдат датирани.
Интересен е друг гроб, в който има погребани двама индивида – полегнали на една страна и с глави на изток. Единствените гробни дарове са два фрагмента на глинени съдове, работени на колело, които не дават достатъчно основание за датиране. „Предполагам, че става въпрос за вторично погребение от късната Античност, но не мога да го твърдя със сигурност” – коментира Диана Димитрова.
Открити са и няколко иманярски изкопа, в единия от които са открити два фрагмента от две различни мраморни оброчни плочки, на които има изображение на тракийски конник. Най-общо се датират ІІ-ІІІ в.
В източната част на могилата е открита яма с неправилна овална форма, тя е вкопана в насипа, а стените й са опечени от огъня, който е горял в нея. В пласта от пепел и въглени не са откри археологически материали, затова също не може да бъде датирана.
В югоизточната периферия на могилата, чрез сондажи, е засечен гроб, който е иззидан от тухли в предварително изкопана яма, която е с опечени стени, тъй като в нея също е горял огън. По тухлите и начина на градеж гробът може точно да се датира, но това още не е направено. Самите тухли не са обгорели и се предполага, че зидарията е направена в последствие, след като огънят вече е бил загаснал. Този тип гробове се срещат през Римската епоха в Тракия от средата на І до края на ІІ век.
В друг от гробовете, като гробни дарове, са положени предимно съдове – два глинени съда и стъклен флакон с кондензирана влага и събиращ точно 500 милилитра. Има също множество фрагментирани стъклени лакримарии, глинен балсамарий, вероятно железен нож с костена дръжка и др. Някои от находките са реставрирани, по други има още работа.
„Двата най-ценни дара са бронзова амфорка и бронзова патера. Предметите вече са напълно консервирани и реставрирани с космическата скорост от десет дни, благодарение на реставратора Георги Марвров. Патерата има уникална дръжка – външният й край завършва с лъвска глава, която напомня по-ранни образци от Предримската епоха. От страната, от която се захваща за устието на съда, изображението е хибрид между лъв с рога на козел или антилопа и има дълги уши като на заек или магаре. Като цяла този вид съдове имат култово предназначение. Могат да служат и с тях да се загребва вода, с която жрецът да се измие и пречисти преди да започне извършването на обредните действия. Регионалният исторически музей в Сливен вече има уникален предмет от Римската епоха” – съобщи Димитрова.
Тя допълни: ”Бронзовата амфорка също е с уникална украса по дръжките, на които досега не съм намерила аналогия и мисля, че няма и да се намерят такива. В най-горната им част има по една глава в профил на дясно под нея по един крилат сфинкс също с профил надясно, отдолу дръжките завършват с по една женска главичка във фас и растителни елементи. Прави впечатление, че долните главички са доста силно изтрити, което навежда на мисълта, че съдът е бил дълго време в употреба. Този факт, както и украсата от стилизирана лесбийска кима под шията, която препраща към по-ранни образци, предполага, че съдът е бил произведен поне 50-60 години по-рано преди да бъде положен като гробен дар. В гроба, като Харонов обол, е поставена бронзова монета, която е силно обгоряла, засега не е разчетена.”
При продължаване работа в Гурева могила е открит още един гроб. Той представлява плитка яма с недобре оформени стени и стъпала, върху които са поставени гробните дарове. При окончателното му почистване е установено, че по-голяма част от предметите са силно обгорели. След като огънят е угаснал, в гроба е поставена глинена патера, която още не е реставрирана, друг глинен съд, чиято форма още не е установена и е хвърлена златна лунула. Тя няма никакви следи от изтриване, не е носена приживе от погребания индивид и дава сравнителна датировка на гроба между средата на І и края на ІІ век.
В гроба е открита и силно горяла сребърна монета, много обгоряла и археоложката е скептична дали въобще ще има нещо запазено върху нея. В няколко места около гроба и на 5 метра южно от него са открити керамични струпвания от натрошени глинени съдове върху сравнително равни площадки. Тези съдове говорят за извършване на обредно жертвоприношение на храна и течности след като е извършен ритуалът трупоизгаряне на място в могилния насип на тракийски аристократ или аристократка.
„Двата богати гроба доказват, че тракийската аристокрация през Римската епоха запазва своята икономическа мощ и погребални обреди. До момента е свършена огромна работа от екипа, но археологическото проучване още не е завършило” – категорична е Диана Димитрова.
Археологическите разкопки започнаха в началото на юли. Екипът на Диана Димитрова е набелязал още една могила в близост до Гурева, която се надяват да проучат следващото лято.
