Регионален исторически музей Сливен ще съдейства за изследване на костите на Хаджи Димитър. Това съобщи за Дарик директорът на музея Николай Сираков.
Идеята да сe направи генетично изследване на костите на Хаджи Димитър, съхранявани в Регионалния исторически музей в Сливен е на директора на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа" Чавдар Ангелов. Поводът е 150-ата годишнина от сражението на четата на Хаджи Димитър с османските войски на връх Бузлуджа и споровете за лобното място на героя.
Николай Сираков заяви, че съхраняваните в сливенските фондохранилища човешки кости не са на Хаджи Димитър, като се позова на резултатите от направена миналата година експертиза от антрополога Йордан Йорданов, според която костите са на мъж с предполагаема възраст от 18 до 22 години, с височина 173 см, висок, ненабит и немускулест. Тези характеристики не отговарят на описанието на Хаджията. Според специалистите става дума за четник от неговата чета.
За да се установи лобното място на Хаджи Димитър е необходимо да се вземе ДНК – материал по женска линия на рода на Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър.
От Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа" са намерили лаборатория и издирват наследник по линия на сестрите на Хаджи Димитър. Мнението на директора на Историческия музей в Сливен е, че костите трябва да бъдат препогребани според християнската традиция и нямат място в музея. „ И да спрем да ровим в костите на този човек”, коментира още Николай Сираков.
Съхраняваните в музея кости са били донесени преди години в Сливен от майката на Хаджи Димитър - Хаджи Маринка и погребани в храм "Свети Никола" в града.
Съществуват две версии за това къде точно е загинал Хаджи Димитър, като официалната е, че той е намерил гибелта си на връх Бузлуджа. Според втората, която допуска, че костите са на Хаджията, той е бил пренесен от няколко четници в село под връх Кадрафил в Сърнена Средна гора.
Идеята да сe направи генетично изследване на костите на Хаджи Димитър, съхранявани в Регионалния исторически музей в Сливен е на директора на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа" Чавдар Ангелов. Поводът е 150-ата годишнина от сражението на четата на Хаджи Димитър с османските войски на връх Бузлуджа и споровете за лобното място на героя.
Николай Сираков заяви, че съхраняваните в сливенските фондохранилища човешки кости не са на Хаджи Димитър, като се позова на резултатите от направена миналата година експертиза от антрополога Йордан Йорданов, според която костите са на мъж с предполагаема възраст от 18 до 22 години, с височина 173 см, висок, ненабит и немускулест. Тези характеристики не отговарят на описанието на Хаджията. Според специалистите става дума за четник от неговата чета.
За да се установи лобното място на Хаджи Димитър е необходимо да се вземе ДНК – материал по женска линия на рода на Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър.
От Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа" са намерили лаборатория и издирват наследник по линия на сестрите на Хаджи Димитър. Мнението на директора на Историческия музей в Сливен е, че костите трябва да бъдат препогребани според християнската традиция и нямат място в музея. „ И да спрем да ровим в костите на този човек”, коментира още Николай Сираков.
Съхраняваните в музея кости са били донесени преди години в Сливен от майката на Хаджи Димитър - Хаджи Маринка и погребани в храм "Свети Никола" в града.
Съществуват две версии за това къде точно е загинал Хаджи Димитър, като официалната е, че той е намерил гибелта си на връх Бузлуджа. Според втората, която допуска, че костите са на Хаджията, той е бил пренесен от няколко четници в село под връх Кадрафил в Сърнена Средна гора.
