Сирма Тодорова е на 75 г. 56 от тях е прекарала в Стралджа със съпруга си Тодор. Родното място на Сирма е с.Петрово, Санданско, което се намира само на 18 км. от Кулата. Селото е току под Али Ботуш планина, където активно шетали четници.
При поредното си дарение за музея в Стралджа в разговор с историка Георги Стоянов Сирма Тодорова отворила дума за предците си и станало ясно, че известния македонски войвода дядо Илия Кърчовалията е свекър на баба й, съобщиха от общинския пресцентър.
Сирма не само знае за четническите подвизи на Кърчовалията, но и за връзката му с Яворов. „Аз съм израстнала в къщата, в която се събирали четниците и Яворов е правил своите срещи с Илия Кърчовалията"- разказва Сирма Тодорова. Тя прибавя и спомена, че харамията винаги носел със себе си бележник, а четниците, за да го поканят на софрата , току му подхвърляли :"Хайде , интелигенцийо, спри да пишеш!" Чест гост в този дом бил и Гоце Делчев.
Тези дни Сирма ще предаде на музея една от най-скъпите си снимки, на която е синът на дядо Илия Кърчовалията и нейната майка. Това потвърди и Георги Стоянов, директор на музея, който допълва информацията за воеводата.
Сирма Тодорова никога не забравя своето родно място, макар че отдавна се счита за стралджанка. Признава, че носталгията за Пиринско я обсебва непрекъснато и тя е принудена да я гони с песен. Най-често пее „Черни горо, черни сестро" или „Море сокол пие". В такива моменти очите й греят, а усмивката гони сълзите.
Разказва, че македонските песни почти винаги са тъжни, защото хората в този край са страдалци.
Кой е Дядо Илия Кърчовалията ?
Той е роден 1856 г. в с. Кърчево, днес в Гърция, припомня Георги Стоянов, Директор на Исторически музей - Стралджа.
Починал е през 1918 г. в същото село. От малък се занимава с четническа дейност. Той е участник в четата на Стоян войвода още през 1878г. по време на Кресненското въстание. През 1879 г. се запознава с Гоце Делчев. През 1897 г. той участва активно в акции организирани от Гоце Делчев. Като един от най-опитните воеводи познаващи Али Ботуш планина /южните склонове на Пирин/, той се явява дясната ръка на Гоце Делчев във всички военни действия. Организира първите чети на ВМРО през 1899 г. , които успешно извършват подривна дейност под негово ръководство придвижвайки се по непознати за турския аскер планински пътеки. За него подробно пише четника Георги Баждаров в книгата си „Спомени", издадена в София 1920 г.
За сериозната връзка помежду им свидетелства описанието на битката при разбиване четата на Гоце Делчев при с.Баница. При срещана на оцелелите с дядо Илия Кърчовалията той ги пита: „Какво стана с Гоце?" Тъжният отговор е „Оставихме го под пепелищата на Баница..." Ето как четникът описва мъката на стария харамия:" Той оброни глава, едри сълзи потекоха из очите му и цял половин час плака неспирно като дете. Без да продума" А когато новината се понесла като черен облак над една земя, вече преситена от скръб , Македония плакала заедно с него.
По време на четничеството си в Македония Пейо Яворов има многократни срещи с опитни воеводи между които и дядо Илия Кърчовалията. За това свидетелства и една тяхна обща снимка, копие от която притежава и на стралджанския музей. Освен нея музея очаква дарение от Сирма Тодорова на уникална снимка, на която е сина на дядо Илия Кърчовалията и нейната майка. Тази и други снимки от четническия период в Македония допълват още веднъж всестранната връзка на Яворов с воеводите от този край, превърнал се за него във втора родина и карат стралджанци да се чувстват горди, че такъв революционер и поет е живял и в техния град.
Комитските премеждия на четниците в района на Али Ботуш са живо описани от П.Яворов в неговите „Хайдушки копнения".
Дядо Илия Кърчовалията включва и един синовете си - Митьо Илиев Кърчовалията в четническото движение по време на Балканската война. Той остава жив, напускайки родното си село Кърчево, /днес преименувано село Каридохари на гръцка територия/, премества се в с. Петрово, Петричко /родното село на баба Сирма/, където и умира през 1932 г.
В процеса на издирвателската работа на музея касаеща миналото на Стралджа и стралджанци специалистите се натъкват на интересни факти, личности и събития, отразяващи моменти от историята. На уникалните снимки се виждат характерните за Македония народни носии, които са пренесени и в стралджанския край, най-вече от бежанците в село Атолово /някога заселено само с бежанци от Тракия и Македония/, с които ще се обогати етнографската част на музея.
