С Учредителното събрание във Велико Търново - 10 февруари - 16 април 1879 година се поставя началото на парламентарния живот в освободена България. То е свикано на основание чл. 4 на Берлинския договор и в него участват 229 депутати - по избор, по право и назначени. Вместо препоръчания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители изработват Търновската конституция, която подписват на 16 април 1879 година, която се състои от 169 члена, подредени в 22 глави. Тя провъзгласява Третата българска държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент. Парламентът заедно с княза получава правомощията на законодателната власт. По нареждане на монарха министрите внасят законопроектите в Народното събрание, а след гласуването им те подлежат на утвърждаване от княза.
Според чл.8 на Търновската конституция лицето на княза е „свещено и неприкосновено", а това положение го освобождава от всякаква гражданска и наказателна отговорност. Основният закон позволява на монарха да разпуска Народното събрание, да уволнява неудобните му министри и по такъв начин да манипулира правителството и парламента. Още на следващия след приемането на конституцията ден - 17 април 1879 г., Учредителното събрание започва да работи като Първото велико народно събрание с една задача - избор на държавен глава. В Сливен от тази година е открит център за безплатна правна помощ, съобщи за Дарик председателят на Сливенската адвокатска колегия адвокат Тодор Костов. До момента близо 200 социално -слаби хора са получили безплатна правна информация. Офисът се намира на ул. „Великокняжевска“ №6. В последните години според адвокат Тодор Костов се наблюдава занижаване работата, която се предоставя на адвокатите. Основната причината е безработицата в по-малките населени места. По думите му съдиите трябва да се избират от народа, защото в съдебните райони обществото по-добре познава своите магистрати. Правни услуги ще мога да се предоставят и на непълнолетни лица или деца в риск. С помощта на УНИЦЕФ в Сливен се разкрива „Синя стая“.
