Четири черни лешояда са намерени мъртви в последните дни, като има съмнения за отравяне, съобщи за БТА Емилиян Стойнов от „Фонда за дивата флора и фауна“ (ФДФФ). По случая е образувано досъдебно производство, а органите на реда вече работят на терен.
По думите му птиците са били откривани поетапно. Благодарение на GPS предавателите екипите успяват да реагират бързо и да локализират местата. Отровата не действа мигновено, поради което лешоядите не загиват на мястото на примамката, а се придвижват и падат на различни места, докато се прибират на местата, където нощуват, или в търсене на вода, каза Стойнов.
С помощта на данните от предавателите вече има приблизителна яснота къде е станало отравянето. В района са открити останки от животни, но какво точно са консумирали лешоядите предстои да бъде установено чрез експертизи. Подобен инцидент е регистриран и преди четири години, когато първоначално са били отровени кучета, а птиците са се хранили от тях.
По думите на Стойнов най-често такива случаи са резултат от умишлено залагане на отровни примамки срещу хищници като чакали, вълци или безстопанствени кучета. „Това е абсолютно незаконно и наказуемо, но, за съжаление, много трудно се доказва. Тази практика е крайно нехуманна, не подбира жертвите си, може да пострадат домашни животни и хора, защото отровата е невидима“, допълни Стойнов.
От ФДФФ подчертаха, че лешоядите са особено уязвими, тъй като първи откриват мършата и се хранят на групи. „Понякога цели колонии могат да пострадат от една примамка“, каза Стойнов и допълни, че без GPS устройствата подобни инциденти често остават незабелязани.
Черният лешояд е напълно изчезнал като гнездящ вид в България, а възстановяването му започна след 2018 г. Първото успешно гнездене е регистрирано през 2021 г. край Котел. В момента в страната има седем–осем двойки и над 20 птици, като в района на Котел и Сливенския Балкан живеят и над 120 белоглави лешояда.
„Всяка загуба е сериозна – тя забавя успеха на програмата и подкопава доверието на нашите партньори от Западна Европа, които ни предоставят птици“, каза Стойнов.
Законът предвижда глоби над 10 хил. лева, както и наказателна отговорност, включително лишаване от свобода, при унищожаване на защитени видове, както и при използване на отровни примамки. Въпреки това, доказването остава предизвикателство. „Надявам се в този случай да става дума за неумишлено действие – от незнание или нехайство, а не за целенасочено отравяне“, допълни Стойнов. По думите му има и случаи на директно застрелване на лешояди, което ясно показва умишлено посегателство. „Ефектът обаче е същият, за жалост“, каза Стойнов.
