Археолози представиха уникален оловен кръст от 14 век, открит в древния град Мисионис. „Това е абсолютно уникален случай. Оловни кръстове - реликварии аз лично не съм виждал. Оловни икони - да, но не и кръстове", коментира пред журналисти в Шумен проф. д-р Николай Овчаров.
По думите му кръстът е излязъл при разкопки на горната част на Мисионис още през 2008 г., но консервацията му е отнела доста продължително време. На кръста са изобразени разпънатият Христос и молещата се към него Богородица. Присъстват и три фигури, за които се предполага, че представят първите следовници на Христос - Петър, Павел и Андрей.
„Страданието на Христос на кръста говори за западно влияние. Твърде е възможно този кръст да произхожда буквално от последните дни преди фаталната обсада в края на 14 век, с която крепостта е превзета от османските турци", обясни проф. Овчаров и допълни, че преди месец в Мисионис е открита и друга находка от олово - много фина иконка, изобразяваща молеща се с две ръце Богородица. Според археолозите тя датира по-скоро от 10-11 век.
Според съръководителя на разкопките Ангел Конаклиев кръстът е интересен и с това, че е намерен на централната улица в Ранновизантийската крепост, която по време на Втората българска държава играе ролята на цитадела на Средновековния Мисионис. „Едната му половина е недовършена, най-вероятно кръстът наистина е направен почти в последния момент преди превземането на града", обясни той.
Разкопките в Търговище ще бъдат финализирани другата седмица. Те се осъществяват с изцяло местни средства, като за тях Община Търговище е отпуснала 30 000 лева, а другите 20 000 лева са от спонсори.
Директорът на Регионалния исторически музей в Шумен Георги Майсторски пък представи интересно дарение за музея - много рядко срещана по българските земи златна монета. По думите на д-р Женя Жекова - гл. асистент в РИМ-Шумен, до този момент у нас има открита само още една подобна монета - тя се намира в некропол до село Кюлевча и нейната функция е да датира гроба. Монетата е много добре запазена, тежи 4,44 грама и е изработена от почти 24-каратово злато. Намерена е край Плиска от мъж от село Жилино на име Росен Попов, когото директорът на шуменския музей Георги Майсторски определи като „най-начетения чобанин в региона", който неведнъж е предоставял на музея подобни ценни находки.
Доц. д-р Здравко Димитров от НАИМ при БАН, от своя страна, разкри подробности около експертизата на задържания през пролетта комплекс от 19 каменни паметника. По думите му вече е ясно, че произходът им не е български, като вероятно идват от Мала Азия и Близкия изток. „Всички паметници са изработени от висококачествен мрамор. Изпълнението им е най-висшата форма на Римското изкуство", каза той и коментира, че вероятно са били предназначени за Западна Европа и САЩ.
