Почина видният български учен и университетски преподавател, един от заслужилите основатели на Шуменския университет проф. Петър Пашов (1 април 1931 г. – 5 април 2009 г.)
Професор Пашов е учен с национално и международно признание, активен деятел на българското образование. Научните му приноси са във всички области на съвременния български език (с приоритет към морфологията), на правоговора и правописа. Той по неповторим начин обогатява научното познание за българския език, разработва теоретическите и методологическите основи на науката за него, остроумно, дори занимателно представя сложната езикова материя. В публикациите си по въпросите на езиковата култура, насочени към широката аудитория, не само обяснява интересно езиковите явления, но и убедително призовава за отговорност към родния език. Претърпялата няколко издания негова „Българска граматика” е носител на високата Баланова награда. Автор е на учебници за средното училище, на правоговорни и правописни речници.
Проф. Пашов е един от заслужилите строители на съвременното висше образование, учител на поколения езиковеди. Основната му преподавателска дейност е в Софийския университет. Като гост-професор е чел лекции във всички класически български и в редица чуждестранни университети.
Проф. Пашов има изключителни заслуги за полагане основите на Шуменския университет. В периода 1971-1977 г. той е неговият пръв заместник-ректор по учебната дейност и първият ръководител на Катедрата по български език. До голяма степен благодарение на него учебно-преподавателската и научноизследователската дейност налагат висок академичен дух и се поставят върху основите на най-добрите наши и европейски традиции. В този дух се разработват първите учебни планове и програми, разкриват се нови специалности, привличат се авторитетни учени, които подготвят перспективни местни преподаватели. Проф. Пашов има определен дял в създаването на учебната база на Шуменския университет, в полагането на основите на университетската библиотека и на научното издателство (пръв редактор е на Годишника на ШУ), на университетския вестник и на първите авторитетни национални и международни форуми, на които висшето училище става домакин.
През 1971 г. признателната академическа общност му присъжда високото звание доктор хонорис кауза на Шуменския университет, а Общинският съвет го избира за почетен гражданин на Шумен.
