В изборната надпревара апогеят / възходящата крива нагоре / е константен- за сериозните участници.. Битката между претендентите е сблъсък на идеи и стратегически подходи в използването на всички видове оръжие- от словото и визуалната употреба на кандидата, през лишените от здрава логика обещания- до непозволените полицейски хватки и лежането върху стари лаври. И понеже моята скромна личност е извън канона на останалите претенденти, ще се опитам да направя кратък опит за летене над противниковите лагери. Погледът е пречупен през призмата на срещите ми с обикновените хора. Първо: понеже не съм нито от едните, нито от другите, вместо да се интересуват от моята особа, русенци откровено и без страх ме затрупват с въпроси от управленската компетенция на бившите и настоящите градоначалници и представители на държавната власт. Няма как да се измъкна, все пак съм на среща с избирателите, и поемам негативите, без да съм имал съществен принос в конструирането им.
Второ: Налага се да обяснявам неща, които миналите преди мен кандидат-кметове явно не са дообяснили както трябва, или са решили да им дадат писмен отговор, когато станат кметове?!... Транспортът в Русе и общината бил под всякаква критика! Какво ви каза Орлин Лазаров, питам, нали той отговаряше за пътните стратегии, за лампите в полутъмните улици и на какво ли не още в комунално-битовата сфера…Сега бившият зам.-кмет и независим кандидат кмет, номиниран като такъв на общинско събрание на БСП се бори за доверието на русенци с личната подкрепа на сегашния кмет Божидар Йотов на президента Първанов и на другаря Станишев. И ако на това му викате НЕЗАВИСИМОСТ, здраве да е, ама не е. И обещава по 5 хиляди нови работни места?!, почти навсякъде където отиде- не си го измислям, казват ми го хората. И какво друго да прави и да говори един човек, чиято независимост е в пряка зависимост от директивите на една стогодишна партия, която за пореден път взима Русе и русенци не съвсем на сериозно. И започвам да обяснявам колко лева струва една улична лампа, на какъв принцип работят тия съоръжения, че трябва да мислим съвременно. Но съвремието на хората е в настоящето, а то е тъмно, с изпотрошени тротоари, натъпкано с монополи, минирано от лобистки интереси и мафиотски сделки под масата, ласкателно подхлъзнато върху релсите на добре познатото управленческо статукво- т.е., и тъй и тъй сме прекарани, защо да не ни промият мозъците за следващите 4 години, а защо не и 4Х4, ако им се дадем, разбира се. Затова искам да Ви кажа, уважаеми съграждани: Никога не съм бил в МАТРИЦАТА на нито едно досегашно управление. Аз нося собствените си отговорности и заставам зад идеите си в името на общи ценности, които могат да превърнат Русе в нов град, без да проиграваме историческата му памет и традициите, защото сме обречени да им бъдем длъжници, докато сме живи. Историята по-късно се произнася какво, защо и как сме го направили.
Трето: не е толкова важно какъв си бил и какво си направил, а какво правиш в настоящето, за да те запомнят с добро, и не ти, а другите да говорят за стореното от теб.
И понеже аз наистина не съм един от тях, това ми дава сили да се боря за Вашето доверие, за да гласувате на 23.10., като изберете щастливото число 14 в интегралната бюлетина.
* Не прави правеното!-латинска сентенция
