За 10-те дни от убийството на 19-годишния Ангел Петров от Катуница България успя да се отърси от летаргията, в която бе изпаднала, за да...заспи отново. Възгласите „Българи - юнаци" обаче някакси не резонираха с „Циганите на сапун" и „Цигани - умрете". Да не говорим за „Мила родино".
За 10-те дни от убийството на Ангел Петров в този земен рай, наречен България, ексхумирахме гражданското общество, патриотизма, че дори и собствената си съвест.
За 10-те дни от убийството на Ангел малко притеснено и през зъби признахме, че има проблем, и той не се нарича просто цигани.
За тези 10 дни репликата ние ги хващаме - те ги пускат започна да звучи нелепо...Безсилието на държавата се изля в обвинения срещу един човек - „царят" Киро. Отговорните институции изчакаха предвидливо бунта на „тълпата", за да разберат какво точно искат хората - и да им го дадат. Кирил Рашков на тепсия. И шофьор-убиец, който не желае да обжалва ареста си. Внукът Рашков - младши, който сам се предаде на полицията. 20- те години преход се изчерпаха с неплатените данъци на ромския бос. Остана горчив вкус в устата от провалените усилия на куп правителства, които си прехвърлят топката по циганския въпрос. Защото идват избори, а ромите са апетитна хапка във всяко партийно меню.
Кирил Рашков не поиска да обжалва задържането си в ареста. Защо? За да му е по-спокойно? Или на държавата да й е мирна главата?
Гласът народен заглъхна в тихо очакване на присъда. Чия? На Кирил Рашков и фамилия? Или на държавата за тоталната й абдикация от отговорност? А може би на съвестта народна, която позволи на този човек 20 години да се нарича „цар"?
Показният арест на Кирил Рашков постави много въпроси - повечето неудобни за държавата. Амнезията на политиците вече започна. Събитията напомнят на „Хроника на една предизвестена смърт" на Габриел Гарсия Маркес. Всички знаят, че ще умре човек, но просто оставят нещата да се случат. Убийството на Ангел е факт и това не изненада никого - никого, освен държавата.
