Висшият съдебен съвет (ВСС) избра Сотир Цацаров за поста главен прокурор. Той получи 18 гласа "за", трима от членовете на ВСС гласуваха "против" и трима "въздаржал се".
Изслушванията на кандидатите продължиха цял ден. Тримата претенденти за поста - Сотир Цацаров, Галина Тонева и Борислав Сарафов представиха сходни концепции, но към тях имаше голям брой отправени въпроси от граждански организации и от членове на съвета.
След изслушване на кандидатите се премина към отделно електронно гласуване за всеки един от тях.
Първи пред кадровиците застана шефът на Апелативната спецпрокуратура Борислав Сарафов. Той каза, че в момента държавното обвинение се намира в период на катарзис и прокуратурата е взета на мушка отвсякъде, което вреди на системата. Сарафов призна, че прокуратурата се е провалила в работата си по корупционните дела и е нужно да поправи грешките си в тази насока. За сметка на това обаче успехи били постигнати по делата, свързани с организираната престъпност.
След Сарафов дойде ред на Галина Тонева, която беше препитвана значително по-дълго. Тя изтъкна, че ще поиска подробна ревизия за финансовото състояние на прокуратурата и обезщетенията, които тя дължи. По думите й не във всеки случай става дума за провинение на обвинителите, но не е изключено след конкретни проверки да се стигне до дисциплинарни производства.
Тонева категорично каза, че няма нищо притеснително в имотното й състояние, а голяма част от семейните й доходи отива за погасяване на кредити.
Последен дойде редът на председателя на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров. Неговите приоритети са оптимизирането на прокуратурата и решаването на проблема с незаетите щатове.
Цацаров посочи, че е стряскащо по знаковите дела да се наблюдават оправдателни присъди, защото така се оставя впечатление, че по тях се повтарят едни и същи грешки. Той отрече твърдението, че откази на съпругата му, която е нотариус, били разглеждани от управлявания от него съд.
Изборът на нов ръководител на държавното обвинение е първият голям тест за новия състав на ВСС. Една от препоръките в юлския доклад на Еврокомисията за напредъка на България за реформа в съдебната система беше свързана именно с него: "Да се гарантира, че изборът на главен прокурор е пример за прозрачен и състезателен процес, основан на критерии за професионална етика и ефективност".
Европейската комисия вече предупреди, че ще следи много отблизо предстоящия избор на главен прокурор. Говорителят на комисията Марк Грей определи два ключови въпроса - спазването на най-високите стандарти за професионализъм и почтеност и тайната на вота.
Според Конституцията тримата големи в съдебната система, сред които е и главният прокурор, се назначават и освобождават от Президента на Републиката по предложение на Висшия съдебен съвет (ВСС) за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение. Според закона Решенията на Висшия съдебен съвет за назначаване се приемат с тайно гласуване.
Висшият съдебен съвет приема решението за избор на кандидат с мнозинство повече от две трети от членовете си. Така, за да бъде избран някой от кандидатите той трябва да събере 17 гласа в своя полза. Сотир Цацаров беше избран с 18 гласа.
