Всички сме гледали онези скъпо платени реклами, в които месеци наред само се загатва за какво е рекламата, докато настъпи кулминационният момент, в който блесне крайният продукт.
Сетих се за това сравнение, разсъждавайки върху последния хит, който "разтърси" страната, а именно "Висящото кафе". Всъщност, след откровено глуповатите и комерсиални "Гангнам стайл" и "Харлем шейк", беше време на сцената да се появи нещо ново. За радост, макар и не родно производство, "ерата на висящите" завладя страната и предостави възможност на "лайкващите" в социалните групи да демонстрират човещина и съпричастност и извън виртуалния свят.
Макар и зачената именно в мрежата, инициативата стремглаво връхлетя в реалния живот и предложи на предприемчивите ни сънародници нов маркетингов похват. Появиха се "висящи" кафета, хлябове, дрехи, екскурзии и какво ли още не. Разбира се, инициативата сама по себе си е великолепна, въпреки че само дни след старта й нейният изначален замисъл се промени тотално. Дълбоко се съмнявам нуждаещият се от хляб да отиде до "дървото", за да си откъсне от "висящата екскурзия". Както и да е, това е част от играта, която се играе вероятно навсякъде.
Но да се върна към началото. Ако приемем, че "висящите" чудеса, които главоломно увеличават своя обем и значение, са само първата част от скъпата реклама, то съвсем скоро ще видим и крайният продукт - "висящата" бюлетина.
Често съм се питал защо политиците, в по-голямата си част, не участват в благотворителни инициативи и никога не съм намирал смислен отговор. Та нали именно чрез такива показни акции те биха натрупали някоя и друга точка пред електората. Сега вече ми просветна!
Та каква по-голяма благотворителност от тази, която ни се предлага на всеки четири или пет години? Не бих се учудил, ако някоя политическа формация предяви претенции за авторско право към пионерите на "висящото" кафе в България. На всички нас периодично ни се предлагат "висящи" помощи, "висящи" кюфтета, "висящи" кебапчета, "висящи" 20, 50, а понякога и 100 лева...
"Висящата" бюлетина е с толкова дълъг стаж в родината ни, че няма как да очакваме съпричастност и подкрепа към настоящите увиснали артикули от страна на нейните основатели.
И с право. Далеч по-благородно е да дариш благотворително 50-ина лева на някой нуждаещ се, а той от благодарност да вземе с трепет крехката бюлетина и елегантно да я пусне в урната на благодарността.
Така най-накрая ще спрем да говорим за корупция и купуване на гласове преди избори. След като можем да платим 1 лев, за да пие някой непознат едно горещо кафе, и това се третира като благородно и благочестиво дело, поради каква причина даряването на още по-голяма парична сума да бъде окачествявано като престъпление?
Непрекъснато се говори за изтичането на мозъци от България. Та това не е ли същото? Някой някъде в чужбина е платил "висяща" работа, другаде са платили "висяща" перспектива, "висящо" спокойствие, "висящо" здраве, "висящо" образование"....И същите тези, които в момента даряват "висящото" кафе, нямат търпение да се домогнат до "висящите" екстри зад граница.
Единственото тъжно в цялата тази иначе толкова красива ситуация е, че няма откъде да си "наберем" умни и честни политици, които да направят така, че в страната на "висящите" да живеят "изправени" хора, за които изборите да имат смисъл, а благотворителността да не бъде мода.
