Държавата няма икономически интерес да се ангажира с рекламна политика, това е работа на браншовите организации, заяви пред Дарик радио, председателят на Националната лозаро-винарска камара Пламен Моллов. Той уточни, че трябва да се рекламира бранда българско вино, а не вино на конкретна изба. Държавата може да създаде облекчени условия за участие на международи форуми, но като цяло стратегията е трудна, защото не могат да се обединят интересите на големите и малките производители. Според Моллов, у нас все още върви т.нар. процес на "напластяване на бранша" и фирмите, които имат правилна политика в това отношение са не повече от 10.
На 7 март Комисията по земеделието и горите прие на второ гласуване законопроекта за виното и спиртните напитки. До началото на "Винария" се очаква окончателно да бъде приет новият закон за виното, прогнозира още пред Дарик радио председателят на камарата Пламен Моллов.
Завишеният контрол от страна на Изпълнителната агенция за лозята и виното, заложен в закона, ще важи за всички производители. Всяка една бутилка ще може да се следи на пазара, като по този начин ще се открият нелегитимните изби, които все още пускат продукция в търговската мрежа, коментира Моллов.
Районирането на винопроизводството се насърчава от европейските власти, но в Европа има големи райони, където се отглеждат специални сортове, а България, погледната в европейски мащаб, може да се раздели основно само на 2 района - Северен и Южен. С добри бели и червени вина, произведени от местни сортове, може да се похвали само черноморския регион, каза Пламен Моллов.
Интересните чужди пазари в момента, където може да се изнася българско вино, са азиатските и конкретно китайският. Моллов уточни, че през последните 10 години цифрите не показват особена промяна в тенеденциите за продажба на български вина в чужбина.
