Деца на гурбетчии
98926
Деца на гурбетчии
Най-трудно е да се върнат обратно в класните стаи деца от семейства на емигранти, особено такива, които са останали със родителите си зад граница с години. Подобни проблеми има и с момичетата, омъжили се твърде рано и станали майки. Не е рядкост отпаднали преди време и записани повторно ученици скоро да се откажат отново. Това са част от изводите на експерти от екипите по обхват в Пазарджишко, които за пореден път обхождат домовете на подрастващи в училищна възраст, но непосещаващи школските занятия.
Тази есен в Пазарджишка област са сформирани 57 екипа за обхват. Те трябва да посетят 136 адреса на отпаднали от образователната система деца и младежи. Срокът е до 30 септември, след което ще бъдат обявени резултатите от дейността им.
Заедно с тези на пет и шестгодишните, които задължително трябва да постъпят в подготвителна група, адресите са 533, казва Валентина Кайтазова, началник на Регионалното управление по образованието. Най-малките са приоритет, защото се смята, че ако навреме бъдат приобщени, е по-вероятно да продължат да учат и да завършат успешно.
Голяма част от отпадналите са записани отново да учат. И с тях обаче предстои още доста работа, за да се избегне повторното им самоизключване от образователната система – това също не е рядкост.
Проблемът с децата на българските емигранти, изразен в числа за Пазарджишко, е стряскащ. Преди миналата учебна година по време на голямата акция за връщане на отпадналите ученици са обходени 12 369 адреса. Установено е, че 4 887 подрастващи са зад граница вместо в класните стаи, а институциите у нас нямат информация дали там учат или не. От останалите в училище са върнати 862-ма, показват данни на Регионалното управление по образованието.
Сериозно засегнати са хората от ромската общност, тъй като в последните години те все по-често търсят препитание в чужбина и заминават с целите си семейства. Там обаче пропускат да потърсят нови възможности за обучение на децата си.
Валери Стоянов, дългогодишен директор на Средно училище „Димитър Гачев“, най-голямото в ромския квартал „Изток“ в Пазарджик, наскоро попаднал на шокиращ случай – момче, напуснало страната след трети клас, което се връща след четири години във Франция, през които не е учило. На възраст е осмокласник, но единствената възможност е да се запише в четвърти клас.
Част от децата, пребивавали зад граница, се връщат с валиден документ, че там не са прекъснали образованието си и в този случай могат да продължат тук с връстниците си, казва Валентина Кайтазова. В ромската общност обаче това съвсем не е масовият случай, даже напротив. Единици са подрастващите, които са учили в чужбина и могат да докажат това с документ. Освен това често той е без апостил, което го прави неприложим, сочат наблюденията на Валери Стоянов.
Проблемът с децата зад граница, прекъснали образованието си, е един от факторите, продължаващи да опразват класните стаи. Дори високата раждаемост в ромската общност не е в състояние да компенсира спада в броя на децата в училище „Димитър Гачев“. Ако до 2012-2013 година те са били около 900, сега са намалели наполовина – не повече от 450.
Интересна подробност е, че с отпадането на деца от училище се борят и в други европейски страни, включително развити и тези, към които се стремят българските емигранти. Група от френски експерти в сферата на образованието и социалните дейности миналата година гостували в Пазарджик и разказали как се справят с този проблем при подрастващите във Франция.
До момента в резултатите от работата на екипите по обхват не се води отделен отчет за учениците, върнали се от чужбина, и не се знае колко от тях продължават обучението си, нито колко от записалите се в училище завършват. Ако се анализират тези данни, може би ще се намери и ефективно решение.
Със сигурност има какво да се направи по въпроса и то трябва да се направи колкото може по-скоро. В противен случай гурбетчиите ще продължават да лишават децата си от образование, а така – и от бъдеще. Без професия те трудно могат да намерят работа, когато пораснат. Така самите те са обречени да бъдат гурбетчии, а техните деца да са следващото поколение отпаднали от училище.
Валери Стоянов е убеден, че кардиналното решение зависи не само от системата на образованието. Отпадането на деца от училище ще намалее, когато родителите им намерят смисъл да останат в родината си и не им се налага да се прехранват с гурбет.
Чуйте и репортажа в приложеното аудио.
Тази есен в Пазарджишка област са сформирани 57 екипа за обхват. Те трябва да посетят 136 адреса на отпаднали от образователната система деца и младежи. Срокът е до 30 септември, след което ще бъдат обявени резултатите от дейността им.
Заедно с тези на пет и шестгодишните, които задължително трябва да постъпят в подготвителна група, адресите са 533, казва Валентина Кайтазова, началник на Регионалното управление по образованието. Най-малките са приоритет, защото се смята, че ако навреме бъдат приобщени, е по-вероятно да продължат да учат и да завършат успешно.
Голяма част от отпадналите са записани отново да учат. И с тях обаче предстои още доста работа, за да се избегне повторното им самоизключване от образователната система – това също не е рядкост.
Проблемът с децата на българските емигранти, изразен в числа за Пазарджишко, е стряскащ. Преди миналата учебна година по време на голямата акция за връщане на отпадналите ученици са обходени 12 369 адреса. Установено е, че 4 887 подрастващи са зад граница вместо в класните стаи, а институциите у нас нямат информация дали там учат или не. От останалите в училище са върнати 862-ма, показват данни на Регионалното управление по образованието.
Сериозно засегнати са хората от ромската общност, тъй като в последните години те все по-често търсят препитание в чужбина и заминават с целите си семейства. Там обаче пропускат да потърсят нови възможности за обучение на децата си.
Валери Стоянов, дългогодишен директор на Средно училище „Димитър Гачев“, най-голямото в ромския квартал „Изток“ в Пазарджик, наскоро попаднал на шокиращ случай – момче, напуснало страната след трети клас, което се връща след четири години във Франция, през които не е учило. На възраст е осмокласник, но единствената възможност е да се запише в четвърти клас.
Част от децата, пребивавали зад граница, се връщат с валиден документ, че там не са прекъснали образованието си и в този случай могат да продължат тук с връстниците си, казва Валентина Кайтазова. В ромската общност обаче това съвсем не е масовият случай, даже напротив. Единици са подрастващите, които са учили в чужбина и могат да докажат това с документ. Освен това често той е без апостил, което го прави неприложим, сочат наблюденията на Валери Стоянов.
Проблемът с децата зад граница, прекъснали образованието си, е един от факторите, продължаващи да опразват класните стаи. Дори високата раждаемост в ромската общност не е в състояние да компенсира спада в броя на децата в училище „Димитър Гачев“. Ако до 2012-2013 година те са били около 900, сега са намалели наполовина – не повече от 450.
Интересна подробност е, че с отпадането на деца от училище се борят и в други европейски страни, включително развити и тези, към които се стремят българските емигранти. Група от френски експерти в сферата на образованието и социалните дейности миналата година гостували в Пазарджик и разказали как се справят с този проблем при подрастващите във Франция.
До момента в резултатите от работата на екипите по обхват не се води отделен отчет за учениците, върнали се от чужбина, и не се знае колко от тях продължават обучението си, нито колко от записалите се в училище завършват. Ако се анализират тези данни, може би ще се намери и ефективно решение.
Със сигурност има какво да се направи по въпроса и то трябва да се направи колкото може по-скоро. В противен случай гурбетчиите ще продължават да лишават децата си от образование, а така – и от бъдеще. Без професия те трудно могат да намерят работа, когато пораснат. Така самите те са обречени да бъдат гурбетчии, а техните деца да са следващото поколение отпаднали от училище.
Валери Стоянов е убеден, че кардиналното решение зависи не само от системата на образованието. Отпадането на деца от училище ще намалее, когато родителите им намерят смисъл да останат в родината си и не им се налага да се прехранват с гурбет.
Чуйте и репортажа в приложеното аудио.
